Българските богомили са били прочути лечители.

През Х-ХI век бил съставен рецептурник с техни наставления за лечение с билки, който е изключителнно ценен от съвременно научно гледище.

Това разказва пред „Труд“ председателят на Съюза на билкарите в България Емил Елмазов. Самият той е известен лечител и радетел на природната медицина, писател и  член-кореспондент на Академията по информатизация. Негово дело е първият у нас музей на билките в китното габровско селце Кметовци.
Елмазов открил ръкописи на рецепти от древния богомилски сборник, известен като Зелейник след посещение в Украйна. Там се свързал с проф. Михаил Дихан, българин по произход, фронтовак с една ръка, университетски преподавател и закрилник на бесарабските българи. Професорът го посъветвал да потърси хранилищата на Киево-Печорската лавра – една от най-древните и най-значими в духовно, историческо и художествено отношение храмове в Русия.

Елмазов го послушал и така се сдобил с няколко страници циклостилна извадка от старинния богомилски „Зелейник“, написани на староукраински език. 

„Наистина забележително откритие! С помощта на преподавател в Шуменския университет древният текст беше преведен на съвременен български език и обнародван във „Вестник-книга“ и в отделен сборник с общ тираж от 100 000 екземпляра. Този паметник съдържа и скъпоценни данни за нашите предци, които са живели в съгласие с природата и са търсили помощ от растителното й богатство. Текстът има стойност на книжовен паметник, езикът носи радост със своята краткост и образност“, каза Емил Елмазов.

Изследователят припомня, че през 1111 г. на хиподрума в Константинопол е изгорен на клада по заповед на император Алексей Комнин един от първооснователите на богомилството Василий Врач. Изгорен е редом с Боян Магесника и Поп Богомил. Прозвището му издава принадлежност към представителите на средновековното лечителство. Известно е било сред многобройните последователи на „българската ерес“, които пътуват на запад из Босна, Италия и Южна Франция, подготвяйки европейската Реформация със своите свободолюбиви идеи за борба против потисничеството на официалната църква.

„Сред тях е имало и много жени, придобили първи на Стария континент равенство с мъжете и правото да бъдат проповедници в състава на „съвършените“ богомили. Знам това от народния лечител Петър Димков. Той смяташе, че начините за лечение и свойствата на отделните билки, които е наследил пряко от родната си майка, всъщност идват от далечните векове. Самия себе си определяше като природен богомил“, обяснява Елмазов.

Билкарят допълва, че енергичен продължител на древната лечителска традиция по време на Възраждането е Отец Матей Преображенски – прочут народен лечител, пътуващ проповедник, един вид богомил.

„През последните четири десетилетия наши проучватели на старините дейно търсят извори от древното лечителство. Те обсъждат това на Първата национална конференция по народна медицина в Сопот през 1979 г. Присъствието на учени като проф. Даки Йорданов, проф. Петър Петров и други на този научен форум дава надежда, че ще бъдат открити неизвестни апокрифни паметници. Особeно се набляга на Зелейника, който безспорно е най-старият запазен до наши дни рецептурник с изключително полезни от съвременно научно гледище наставления и древни начини за лечение с билки“, коментира Елмазов.

Природолечителят се връща назад във вековете – разказва, че личната библиотека на цар Симеон, наричан Книголюбец и сравняван с древния Птоломей, създателя на Александрийската библиотека, след похода на княз Светослав, е пренесена от Преслав в Киев.

„Вероятно богомилският „Зелейник“ е бил сред останалите книги, като например „Изборник“ – оригиналът на първата славянска енциклопедия от 1073 г., в която е поместена единствената по рода си „Похвала на Цар Симеон“ от Йоан Екзарх Български. Тогава „Зелейникът“ е бил разпространен в многобройни копия, бил е наръчник за лечение“, разкрива Елмазов. Той добавя: „Зелейникът по същество е надживяло кладите естествознание. В него има магически, исторически и интелектуални познания. Той учи хората как трябва да се лекуват с билки, мляко, мед, вино, молитви и наричания. И остава един от малкото автентични средновековни текстове, който не е манипулиран от противниците на богомилите.
Древният текст обобщава пет лечебни практики- прогностика, треволечение, лечение с четири течности, наричания и магични обреди. Той е бил достъпен за трите степени богомили – слушателите, вярващите и съвършените.

В сборника пише:“При запушване на пикочните канали: листа от ряпа свари, отварата изпий, а листата, докато са топли, наложи под пъпа, привържи ги здраво и ще се отводниш. Ако не те хване, свари пача трева и изпий с вино…“.

Елмазов публикувал тази рецепта във във фейсбук.

„Броени дни след това пачата трева изчезна от аптеките и дрогериите. Това бе показателно, че този тип самолечение допада на съвременните българи, независимо от отрицателните внушения на академичната медицина по негов адрес“, коментира той.

Многобройни са лекарствата за различните възпаления на простатата, но но по негови наблюдения те не винаги  действат задоволително и се търсят алтернативи. Богомилският врач предлага покой на мъжете, които имат нощни притеснения.

Така предложих покой от  от нощните притеснения на много мъже – да секат съня си на по час-два. Всъщност не аз го сторих, а онзи неизвестен богомилски врач, който с перо и вдъхновение е положил опита си върху стария пергамент, категоричен е Емил Елмазов, който е създател на първия у нас музей на билките в китното габровско селце Кметовци.

Билкарят пояснява, че в онези времена вярата на богомилските врачове не им позволявала да се заемат с лечението на всеки болен. 

За да проверят дали болестта не е божие наказание, в което не бивало да се намесват, в книгата им било препоръчано следното: “Ако някой е болен, с топло тесто го намажи целия, лицето, ръцете, краката и дай на кучето: ако то яде, ще живее болният. Ако не – ще умре болният…“

„Това е поразяваща прогноза!“, коментира Елмазов.

Той разказва, че в онези времена човекът, който проповядвал или лекувал, е бил длъжен да избягва всякакво външно проявление на чувства. „Никакви вълнения, сълзи, викове, пред каквото и страдание да застане, лечителят не е имал право да разпилява жизненена си енергия, да се хаби емоционално“.
В богомилската диагностика се използвали животни. Мравуняците служели, за да се провери нивото на захарта в урината на болния. 

„В плитък съд се налива малко от урината и съдът се оставя на върха на конусовидния мравуняк. Ако мравките изпълзят по съда и пият, човекът има наднормена захар. При всекидневно повтаряне на същия резултат му се дават отвари от листа на боровинка и коприва“, разкрива Елмазов.

По думите му съпътстващи техники на изцеление били молитвите. Така е и до днес, заключава билкарят.