20-годишният циганин Севгин стана царят на клошарите в Берлин, предаде кореспондентът на BIG5.BG в Германия.

Българинът пристига в  страната с жена си преди 3 години. В началото се установява във Вупертал, където имал доста работа - лепял плочки и боядисвал стени. Печелел добре, за да издържа съпругата си и трите си деца. Но заради икономическата криза работата му секнала и семейството му гладувало.

Севгин решил да се премести в Берлин, където от години живеят 38-годишната му майка Нуртен и 39-годишния му баща Рушуд. В берлинското гето баща му му помогнал да си скове колиба. Близо седмица двамата цигани обикаляли кофите за боклук и събирали материали. Новият му дом е 9 квадратни метра, а Рушуд намерил и изхвърлена спалня, която домъкнал за семейството. Жената на Севгин отговаря за реда и чистотата в колибата. Циганите се събували и държали обувките си на улицата.

Севгин не знае немски, не получава помощи от държавата и единственият начин да преживява са кофите за боклук. Българинът обяснява, че берлинските контейнери нямат нищо с българските. „Тук изскачат всякакви съкровища: телефони, компютри, мека мебел, велосипеди. Най-много се зарадвах на дамаджаната с червено вино,“ обяснява циганинът. Нашенецът става всяка сутрин в 8 часа. Жена му ми приготвя закуска и след това тръгва да обикаля с колелото си, към което е приспособил количка за отпадъците. Севгин признава, че не познава много добре града и се страхува да не се изгуби и затова обикаля един и същи маршрут.

Най-голямото му затруднение е, че кофите за боклук се заключват и често му се налага да се промъква под оградата или да прескача. С времето се е специализирал, но все още не може да обясни на изумените берлинчани, че живее от боклуците им. На ден претърсва към 100 кофи и се прибира, когато напълни количката до пръсване. Севгин взима всичко, което намери - остатъци от храна, напитки, всякакви метали, кабели…

Баща му се грижи за разпределянето на металите, разфасова ел. уредите и сортирането на намерените вещи. Един път в седмицата синовете на Севгин връщат металите на вторични суровини. Севгин споделя, че алуминият струва 60 цента за кило, а медта и бакърът вървят по 1, 70 евро. След изморителния работен ден българският циганин се потапя в пластмасовата вана, която също е намерил на кофите. Пълни я с вода от уличния кран, която затопля с газова бутилка. Вечерта се събират със семейството пред колибата, пускат музика от радиото, което също е подарък от кофите и се отдават на спомени за родината. Най-много му липсват приятелите, с които е играел футбол и бадминтон. Севгин е категоричен, че няма намерение да се връща в България.