"Безплатното" саниране на многофамилни жилищни сгради, широко рекламирано от управляващите, ще приключи догодина, близо петилетка след началото си, със скромни резултати.

Досега в него бяха налети два милиарда лева от парите на всички данъкоплатци. Срещу тези пари до момента е гарантирано обновяването на 2022 сгради, за които има сключени договори. Работата по тях трябва да приключи през следващата година. Така наречената програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради бе обявена през 2015 г.

Засега управляващите продължават да твърдят, че програмата ще бъде продължена, но с нови условия, пише Вестник СЕГА. Според данните на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) трябва да бъдат санирани 44 000 сгради. Остават около 42 000, към които обаче ще бъдат приложени нови правила. Безплатното обновяване остава в историята, а собствениците също ще трябва да се включат със свои средства. Възможни източници на финансиране, освен от собствениците на жилища, които са най-заинтересовани, са европейски програми, международни финансови институции, търговия с емисии и др. Това каза вчера заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Малина Крумова по време на международната конференция "Устойчиви градове - нови възможности и предизвикателства пред общините".

Простата сметка обаче показва, че ако се запазят досегашните темпове, пълното обновяване на жилищните сгради ще отнеме поне 80 - 100 години, което значително надхвърля проектния им живот.

Междувременно данните на МРРБ сочат, че регистрираните сдружения на собственици на многофамилни жилищни сгради в страната към днешна дата са около 7000. В тях са включени около 1 милион български граждани, които имат интерес да предприемат мерки за енергийна ефективност. Те са организирали и регистрирали своите сдружения по старите правила за "безплатно" саниране, но очевидно няма да имат шанса да получат същата подкрепа от държавата.

Досегашният унифициран модел ще премине към диференцирана подкрепа според регионите в страната, гласи съобщение, разпространено от регионалното министерство вчера. Според новия модел най-вероятно по-изостаналите региони ще бъдат с предимство спрямо по-добре развитите. Възможно е дори на някои места да се запази досегашната схема за безплатно обновяване. Според Малина Крумова е важно приоритет на програмата да бъдат икономически изостаналите региони и градовете с най-мръсен въздух. Какви точно критерии ще бъдат приложени, засега не е ясно.

Преди повече от година се заговори първоначално за самоучастие от гражданите в рамките на 20-25%, като прогнози на регионалния министър гласяха, че в бъдеще то може да достигне до 50%. Един от предложените модели от Световната банка, който събра най-голяма подкрепа, предвижда първоначално самоучастието да бъде 20%, а на всеки 5 години да се увеличава с 10 на сто.

През април тази година равносметка от доклад за напредъка по изпълнението на програмата показа, че санираните жилища едва надхвърлят 1% от общия брой в страната (около 4 млн.) През 2017 г. са обновени общо 49 699 жилища в 769 многофамилни жилищни сгради. Любопитно е, че в някои от големите градове, като столицата, санираните блокове се броят на пръсти.

СЪМНЕНИЯ

Макар и неясни засега, промените в механизма за финансиране едва ли ще прекратят порочната схема, която е благоприятна за корупционни практики и за надуване на цените до космически предели. Етажните собствености сключват договор с общината, тя възлага поръчките, парите идват от Българската банка за развитие, а контролът е поверен на областните управи, които могат да го правят само по документи. В резултат се получиха драстични разлики за санирането на един квадратен метър жилищна площ в еднакви сгради и в един и същи град. За областите отличници се появиха и данни, че с работата по санирането са се заели фирми, обвързани с представители на местната власт. Въпреки това от МРРБ са убедени, че програмата трябва да продължи и че точно общините трябва да запазят активната си роля в бъдещото й управление.