Над 5000 сгради чакат правителството да реши как ще продължи програмата, след като похарчи 2 млрд. лева.

Над милион лева е изхарчила средно държавата за всяка жилищна сграда, санирана по "безплатната" Национална програма за енергийна ефективност. Това става ясно от данните, подготвени от  регионалното министерство в отговор на питане на депутата от БСП Пенчо Милков. Програмата започна през 2015 г. , съпроводена с тържествено рязане на ленти на обновени блокове от премиера Бойко Борисов и бившите ресорни министри Лиляна Павлова и Николай Нанков, пише вестник Сега.

Досега програмата погълна 2 милиарда лева от бюджета при спорен ефект и множество сигнали за калпави ремонти и жестоко оскъпяване. През януари 2017 г. с постановление правителството удвои ресурса спрямо първоначално отпуснатите 1 милиард лева. С тези пари Българската банка за развитие финансира т. нар. безплатно саниране.

Планирано бе да се обновят общо 150 000 жилища, в които живеят 350 000 души. Разгънатата застроена площ на тези жилища е 11.5 млн. кв. м.

2022 договора за финансиране са сключени с ББР до момента, сочи отговорът на регионалното министерство. По 1988 сгради са стартирали дейности. В 336 сгради се изпълняват по-сериозни конструктивни работи и за тях са планирани разходи в размер на 333 689 476 лв., сочат от ведомството.

На практика едва 1364 блока са напълно завършени и са им издадени удостоверения за въвеждане в експлоатация или разрешения за ползване.

За тях са похарчени 1 394 437 250 лв., което прави  средно по 1 милион лева на сграда. За някои блокове "безплатното" саниране достигна и надмина рекордните 3 милиона лева. 288 сгради още са пред старт или в началото на оздравителните работи. Засега уверенията се, че първият етап на програмата, т.е. похарчването на 2-та милиарда, ще приключи идната година.  

НА ОПАШКАТА

Още над 5 хиляди етажни собствености са подали заявления за саниране, но за тях пари няма. Преди месеци ресорният зам.-министър Малина Крумова обеща, че до края на 2018 г.  ще има яснота как ще продължи програмата. Едно е сигурно, занапред собствениците на апартаменти ще трябва да участват със собствени средства.

„Защото това са частни сгради, ние подпомагаме частните собственици да обновяват своите жилища“, обясни Крумова. Според различни информации самоучастието на обитателите на сградите трябва да е между 20 и 50 на сто. Лансират се и идеи бюджетната подкрепа да е различна и да се обвърже с климатичните, икономическите или демографските особености на регионите, както и с икономическите възможности на всеки от обитателите. В последните няколко месеца темата не се коментира, няма и решение за програмата.