Хиляди бежанци в Турция днес преминават границата и се връщат при близките си в Сирия, за да отбележат празника на мюсюлманите Курбан байрам, предаде репортер на БГНЕС.

Напливът им предизвика безпрецедентно задръстване на пропусквателния пункт на турско-сирийската граница при Джилвегьозу.

Това са хора, установили се в Турция заради 5-годишната гражданска война в Сирия, но въпреки опасностите са предприели пътуването. Жестоката жега притиска най-вече жените и децата, те търсят сенките на маслиновите дървета и така изчакват реда си за преминаване.

До следобеда поне 2 500 души успяха да пресекат границата с паспортите си и с документа за самоличност на чужденец, издаден в Турция. Те обаче съобщават, че се връщат за 10 дни в Сирия, ще посетят близките си и гробовете на покойниците, ще се поздравят за байрама и отново ще потеглят обратно.

Много от тях са пристигнали на граничния пункт още през нощта с надеждата да успеят по-бързо да преминат отвъд, но чакат ред в изтощителното задръстване. Разрешеното от турските власти време за престой в родната им Сирия е 10 дни и те са длъжни да спазят срока за връщането си.

Ситуацията с бежанците в Одрин остава неспокойна и след ултиматума на валията Шахин, според който срокът те да опразнят граничния с България и Гърция район изтече снощи.

Базираните в и около спортния комплекс за пехливанските борби днес 9-и ден продължават с надежда очакването си двете съседни държави да отворят границите си, за да продължат към европейската си мечта, отбелязват регионалните медии.

След като вчера една част от бежанците беше транспортирана с автобуси към вътрешността на Турция, в Одрин останаха предимно жени и малки деца.

Всички единодушно твърдят, че нямат шанс да се завърнат в Сирия, напротив, извървели са пеш стотици километри до малкия граничен град и чакат отварянето на двете граници. Най-близкият ГКПП с Гърция е при село Пойразкьой и е само на 8 км от Одрин, уточняват бежанците.

Сириецът Мухамед Мухсин на 25 г. е пристигнал преди година в турския курорт Анталия, след като прекъснал обучението си по политически науки в университета в Шам. В курорта е работил ниско-платена тежка работа срещу 30 лири на ден.

Преди 9 дни е пристигнал в близкия до Одрин град Хавша. „Бяхме около 150 души, сред тях над 90 жени и деца, през деня се криехме, в нощите вървяхме пеша през нивите и планините.

От седмица съм тук при бежанците, настанени на стадиона за 14 000 зрители, заобиколен от зелените паркове“, казва той.

Има поне 1 200 – 1 300 души, които са пристигнали от Истанбул по различни начини на 240 км разстояние – с автомобили, камиони, на автостоп и често са вървели пеша, докато се доберат до Одрин. Градът е с население 160 000 души и граничи с две европейски държави, има три ГКПП с Гърция и два с България.

Според изявлението на валията Шахин вчера в граничния град имаше 3 000 бежанци, но през последните два дни около 1 500 от тях бяха транспортирани с автобуси по избрана от тях посока към вътрешността на страната.

Днес с призивите на арабски език от озвучени автомобили продължава агитацията бежанците да напуснат района, осигурени са автобуси, които чакат желаещите да тръгнат от спортния комплекс. На табелите им са изписани възможните дестинации – Истанбул, Бурса, Измир, Анкара, Газиантеп-Урфа.

Десетки полицаи охраняват комплекса, но не приближават групите, контролират опашките за храна, които са отделно за жени и за мъже, и нито се усмихват, нито се карат на бежанците.

Днес обаче отново имаше протести с искане за незабавно отваряне на границите с Гърция и България, и категорично заявен отказ от връщане към вътрешността на Турция. Докато преди няколко дни вариантът да плащат на трафиканти и да плават по море не съществуваше, днес вече се чуват все повече подобни намерения. Всички подчертават, че са избягали от войната, куршумите и бомбите на Асад, на опозиционните групировки и от зверствата на бойците на Ислямска държава.

При поредното си посещение валията Шахин им съобщи, че няма шанс Гърция и България, нито пък друга европейска държава да отворят границите си и да ги приемат.

Неговите обяснения винаги са последвани от протести на мъжете, които или сядат на земята, или се събличат голи до кръста и скандират, че няма да мръднат от Одрин. Плакатите с надписа „Отворете границата“ обикновено се издигат от детски ръце.