Понеже отдавна не е имало война, дадоха ни война, тиха, некървава, поразяваща бавно и без изглед за край. Примирие няма как да се сключи, ваксините не са политици

Всеки ден е повод да тъжим за някого. Близък, познат, познат на познати, напълно непознат - човек, чието тяло го е предало.

Тежка е тази нова действителност и не й се вижда края. Тя храни неврози, депресии, зависимости, психози, гняв, рани от миналото цъфват, и нови, яростно безмислени битки нанасят нови. Важното е да се ръфа нещо. Кучетата го правят от глад. Тук гладът е незадоволим.

Безброй хора седят пред екрана, в измислена, правоъгълна действителност и чакат някой да сбърка, да стъпи накриво, да се изложи, да бъде набит публично, да бъде разкъсан на миниатюрни парченца, като всяко е забодено на Стената на Срама с карфица право в сърцето.

Засрами се. Отречи се. Остави се на срама да те ръфа като освирепял от глад виртуален върколак. Той насита няма. Ти се остави, защото си сбъркал. И си виновен. Даунлоудват чувство за вина в чужди съзнания директно и без замисляне. Стой във виртуалния ъгъл с раздробени под колената ти пиксели. Пляс сто тояги по виновния гръб. Хиляди лъчисти тояги, организирани в перфектни, нацистки редици.

Виновен! Виновен! Виновен!, скандира тълпата от индивидуалисти в един виртуален глас.

Кога престъпленията напуснаха съдебните зали? Кога всеки стана адвокат, съдия и палач едновременно? Защо толкова много хора носят затъкнати в коланите си белезници? Как се стъпва с леко сърце по Земята, когато си нарамил затвор за някого? И го влачиш осъзнато, заедно с белезниците, бутафорната тога и оловната теглилка на една разпасана Темида, която вижда, но гледа разногледо и с двете очи.

Добре. Ще мълчим, други ще говорят. Ние ще продължаваме да мълчим, други ще продължават да говорят. На думи не може да се разчита обаче, особено когато и те са затворници в правоъгълника, който свети срещу теб, мен, нас. Тези думи изглеждат различно когато са написани на ръка, върху хартия. Пробвайте, ще видите. Пробвайте да сте така справедливи и безмилостни пишейки на ръка. Бас ловя, че ръката ви няма да е способна на това на което са способни пръстите ви по клавишите. Присъдите ще бъдат по-малко категорични, докато постепенно изчезнат напълно. Това е магията на досега на кожата с органичния произход на хартията. Сетивността няма да умре докато има живи хора. Който я изгубил, бързо да се маха от компютъра и да я потърси, докато не е напълно отровен от колективното неосъзнато ръководено от зомбита-милиардери.

Каква глупост, безбрежна, скучна, предвидима и недалновидна. Винаги всичко може да бъде надмълчано. Това е единствената непристъпна крепост, органична и свободна, независеща от скоростта на интернет и бавността на прозрението, че светът е реален само и единствено извън екрана.

Да си хор Бодра смяна е удоволствие, което ще пропуснем и в този живот, в която и да е демокрация, в който и да е строй или свят. В хор не сме били, няма и да бъдем. Всеки глас е различен и е продукт на органична материя. Смисълът и предназначението му не е да бъде надвикан от пикселизирани имитации.

Милена Фучеджиева