За съдебната реформа и борбата с корупцията, поздрав от Пазарджик.

Общинският с пистолета е на свобода. Защото още не е обвинен в убийство, а едвам за лошо съхранение на оръжието. Имал и авторитет в обществото, заемал е високи длъжности и не е осъждан. Ако не знаете, българският процес е формален. Има значение не дали общинарят е хулиганствал грубо с години, а дали това е записано.

И, ако преписките срещу него са прекратени, значи е добър гражданин, а не че системата е усърден съучастник в прането на престъпни биографии. И още нещо. Може би най- важното. Някак подминаваме второто убийство във Виноградец. Едно 6-годишно момче е убито от роднините си. С лекота. Дете, накарано да лъже. Без замисляне, детето е жертвано, насилено, манипулирано, хвърлено в хватката на правосъдието. С вменена вина. С натрапено престъпление. Без жал за душата му, без мисъл, че това може да го унищожи. Лъжата е грях. И никой не се замисля, че ако сме нормални, досега социалните и закрилниците на детските права, трябваше сто пъти да потърсят сметка на родителите за вредната среда.

Да мълчим за това убийство, значи сме мъртви. Не формално.

Автор: Миролюба Бенатова, Фейсбук