Причината е, че заявления за мобилна секция ще могат да се подават до края на март, а изборите са на 4 април

В крайна сметка, някои гласоподаватели ще останат без възможност да упражнят правото си на глас на парламентарните избори на 4 април. Става въпрос за онези граждани, които евентуално ще бъдат поставени под карантина или в изолация в трите дни преди вота, пише в.Сега.

Това се разбра, след като депутатите одобриха окончателно в четвъртък промени в закона за извънредното положение, предложени от ГЕРБ и „Обединени патриоти”, с които се установяват специфични изборни правила за предстоящите избори.

С поправките беше решено, че избирателите, затворени у дома, ще могат да гласуват с подвижни избирателни кутии, известни още като мобилни секции. Срокът за подаване на заявления за гласуване у дома е не по-късно от 3 дни преди датата на вота. Това означава, че онези граждани, които са били поставени под карантина или в изолация през първите три дни на април няма да имат възможност да подадат заявления и, съответно, ще останат без възможност да пуснат бюлетини.

Управляващите оправдаха ситуацията с необходимостта да се осигури време за администрацията. Задачата й е да впише в отделни списъци избирателите, които ще искат да гласуват от вкъщи, а това може да стане само след справка в регионалните здравни инспекции дали същите тези хора фигурират в единния информационен портал за COVID-19.

“Нека да се надяваме, че тази тенденция за намаляване на разпространението на коронавируса и на лицата, които са настанени за лечебни заведения и са поставени под карантина, ще бъде същата и по време на изборния ден. Но въпреки това трябва да има време компетентният орган в лицето на съответната регионална здравна инспекция да може да направи тази проверка и да уведоми органът, който трябва да формира избирателния списък. Решихме, че има необходимост да посочим, че този срок ще бъде четвъртъкът преди изборния ден”, аргументира решението на управляващите депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов.

От БСП не се съгласиха. “Не знам как си представяте сверяването на тези списъци. Може би разпечатани на едни листа и някакви служители в РЗИ от листата да сравняват имената – предполагам, че затова давате такива срокове. Мисля, че съвременните технологии позволяват в момента, в който се изпрати списъка на РЗИ, пуска се програма, излизат имената на тези, които са в двата списъка, и буквално за минути може да се върне потвърждение от РЗИ до всяка една от районните избирателни комисии”, заяви социалистът Кристиан Вигенин. Той сподели свой опит като изборен наблюдател от Казахстан, където вписвали хора под карантина и в изолация за гласуване 12 часа преди изборния ден. И предупреди: “Много се надявам да няма никакви карантинирани към тази дата. Но, както върви разхлабването на мерките, може да се окажат повече от сега и ние не можем да разсъждаваме пожелателно. Има риск да лишим немалък брой граждани от възможност да гласуват на 4 април.”

Това обаче не разколеба управляващите и предложението, което направиха от БСП – да се съкрати 3-дневният срок на един ден, беше отхвърлено.

ОБЛЕКЧЕНИЕ ЗА ЦИК

Иначе депутатите решиха, че здравните мерки по време на парламентарните и президентските избори през 2021 г. ще се определят от министъра на здравеопазването след съгласуване с главния държавен здравен инспектор. Въз основа на техните предписания Централната избирателна комисия (ЦИК) ще приеме решение за организацията и провеждането на двата вота. Тези текстове бяха приети от парламента след компромис между управляващите и ДПС. Това определено облекчава работата на ЦИК, тъй като първоначалното предложение на управляващите беше здравните мерки да се приемат от изборните комисари след консултация със здравните власти.

Пропадна друг компромис между управляващите и ДПС – по отношение на предизборната кампания. На заседание на парламентарната правна комисия, проведено ден по-рано, беше решено, че ако участниците в изборите провеждат мероприятия на закрито, ще трябва да прилагат противоепидемичните мерки, определени при посещаване на кина, театри и концертни зали. В пленарната зала патриотите неочаквано се противопоставиха на разпоредбата и поискаха отпадането й. Така и се случи, а по отношение на предизборната агитация остана да важи правилото, че мероприятията ще се провеждат при спазване на въведените противоепидемични мерки.

На ЦИК беше възложено да проведе разяснителна и обучителна кампания за гласуването по време на извънредна епидемична обстановка.

Министерският съвет получи задачата да подсигури изборния процес със защитни средства.

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ СПОР

Управляващите и опозицията така и не се разбраха по казуса дали изборните правила по време на пандемия трябва да бъдат заложени в извънредния закон или в Изборния кодекс, където принципно се уреждат всички въпроси, засягащи организацията и провеждането на избори.

От БСП поддържаха мнението си, че всякакви промени, засягащи вота, трябва да бъдат записани в кодекса. Социалистите изтъкнаха, че това е нормативният акт с по-висща сила и всякакви противоречия между него и извънредния закон може да опорочи вота. „Вие умишлено или поради некомпетентност създавате нормативен хаос, което неминуемо ще се отрази на изборния процес. Това, което правите, уронва устоите на държавността и доверието в институциите”, нападна управляващите соцдепутатът Филип Попов.

В отговор Красимир Ципов от ГЕРБ заяви, че в настоящата ситуация е необходимо да се въведат само такива мерки, с които да се даде възможност на българските граждани да упражнят по нормален начин своя вот. “Това не налага на всяка цена трайна уредба в Изборния кодекс”, твърдеше Ципов.

Христиан Митев от “Обединени патриоти” изтъкна, че настоящите промени в изборните правила няма да действат като общи разпоредби по отношение на гласуването в извънредни ситуации. В своя подкрепа той даде за пример Полша, която приела специален закон за своите президентски избори, който се прилага само и единствено в условията на пандемията от коронавируса.