Парламентарните репортери започнаха подписка с искане да бъде променен режимът на достъп в кулоарите на парламента, така че те да могат да говорят с народните представители

В сградата на бившия Партиен дом, където от началото на септември се помещава парламентът, журналистите нямат достъп до депутатите и нямат възможност да им задават въпроси. Затова парламентарните репортери започнаха подписка с искане да бъде променен режимът на достъп в кулоарите на парламента, така че те да могат да говорят с народните представители.

В ремонтираната сграда на бившия Партиен дом за представителите на медиите е отредено място в приземния етаж. Там те могат да следят заседанията на парламента на екрани. На 9 септември мониторите остават без звук и картина. „Това превърна в невъзможно отразяването на работата на депутатите“, пише в петицията, която предстои да бъде връчена на председателката на Народното събрание Цвета Караянчева.

Достъпът до останалата част на сградата става с магнитни карти, каквито имат само депутатите и служителите. Така журналистите остават без възможност да говорят с тях лице в лице.

"Те са винаги предупредени"

Десислава Ризова е журналист с над 20-годишен опит. Отразява работата на парламента като репортер в новините на бТВ - телевизията с най-голяма аудитория в страната. Досега Ризова и колегите ѝ имаха възможност да задават на депутатите неудобни въпроси. „Сега те са винаги предупредени”, казва Ризова в телефонно интервю за Свободна Европа.

Отговорът на неудобен въпрос е абсолютно невъзможен и това няма как да се промени, освен ако не се скриеш в храстите наоколо и не чакаш депутата. Десислава Ризова, бТВ

Ако репортер иска да говори с народните представители, трябва преди това да се обърне към пресофисите на съответната партия. Това отнема време, а получаването на непринуден отговор става невъзможно.

„Трябва предварително да дадат своето съгласие да бъдат записани, тоест отговорът на неудобен въпрос е абсолютно невъзможен и това няма как да се промени, освен ако не се скриеш някъде в храстите наоколо и не го чакаш този депутат”, коментира Ризова.

Председателката на Народното събрание Цвета Караянчева каза от парламентарната трибуна, че благодарение на мониторите и на пресофисите журналистите могат винаги да получават информация. „Нищо не е по-различно от това, което беше въведено в предната зала заради епидемичната обстановка и по принцип както се работи в европейските парламенти”, каза тя в отговор на въпроси на депутати от БСП.

В парламентите в другите европейски държави депутатите се чувстват длъжни да отговарят и пресслужбите работят. В България обаче журналистите често получават откази от пресцентровете на партиите, отбелязва Пламена Игнатова, дългогодишен парламентарен репортер в онлайн медията Клуб Z и един от инициаторите на подписката.

"Канализиране на информацията"​

„Голяма част от пиарите изпълняват функция на кучета пазачи на депутатите от журналистите. Те забраняват на депутатите да говорят с нас. Ако видят депутат, който разговаря с журналист, често идват и го дърпат настрани, или изпращат служител от пресцентъра да слуша какво се говори, което автоматично връзва езика на депутата“, казва в телефонно интервю журналистката.

„Не депутатите работят в услуга на журналистите и не са длъжни да се съобразяват с нашия дневен ред”. Такива отговори е чувала Ризова от пиарите на някои политически партии и смята, че правилата трябва да се променят, за да могат медиите и тяхната публика да чуят мнението на депутатите, а не “не съгласувана и фризирана позиция”.

"Те ти свеждат това, което са решили, че трябва да ти кажат за деня, и те лишават от всякаква възможност за въпроси. Тук е нарушено правото на хората да бъдат информирани" - Пламена Игнатова, Клуб Z

Новите правила забавят работата на репортерите, особено когато темата на деня се развива и коментарът от депутатите е важен за всички новинарски емисии, които стигат до хората, казват и двете журналистки. „Една тема, ако е тема от деня, тя трябва да получи своя отговор до края на деня, ние не можем да ги чакаме завинаги”, казва Ризова, а Игнатова допълва, че новата организация в парламента лишава репортерите от възможността да реагират при извънредни новини.

„По този начин те си осигуряват канализиране на информацията. Те ти свеждат това, което са решили, че трябва да ти кажат за деня, и те лишават от всякаква възможност за въпроси“, казва Игнатова. „Можеш да зададеш въпрос на брифинг, но ако този въпрос не им хареса, просто си тръгват и ти не можеш да ги подгониш, да ги притиснеш и да ги накараш да дадат отговори на въпросите, които интересуват теб и читателите ти. Тук е нарушено правото на хората да бъдат информирани.“

„Няма никаква разлика между това да си пуснеш живото излъчване на заседанието от пленарната зала вкъщи и това да отидеш в парламента. Нямаш достъп до нищо повече“, казва Игнатова и допълва, че според нейните наблюдения това е удобно за всички парламентарни групи и затова те не се ангажират с проблема.

„Хората искат да си гледат комфорта, да не бъдат безпокоени, а журналистите да бъдат сведени до дръжки на микрофони.“

"Тенденцията е към по-лошо"

През годините журналистите са наблюдавали и други подобни опити за отделянето им от депутатите в Народното събрание и смятат, че „тенденцията е към по-лошо”.

„Свободата, които имахме в началото, не може изобщо да се сравни с нещата, които се случиха през последните години. Първо започна с ограничаване на достъпа, после единият кулоар беше изцяло затворен за журналисти. Георги Пирински, когато беше председател, ни беше оградил с едни въжета и не можехме да минаваме през тях”, припомня Десислава Ризова.

„Веднъж се въведе някакъв страшен апартейд. Не можеш да пиеш кафе и да ядеш, когато депутатът пие кафе и яде. Ти си като второ качество човек. Така логично стигнахме дотук”.

След обявяването на пандемията от коронавирус, която наложи редица мерки в обществените сгради, журналистите бяха отделени в стая на друг етаж, „изолатор”, както казва Ризова. „Те идваха при нас, когато имаха желание да ни кажат нещо и ние стоим като пощенска кутия и очакваме дали някой няма да прецени, че му се говори”.