- Какво предстои днес? – пита репортерът кмета на Копривщица.

- Първо ще посрещнем госпожа Караянчева! – отговаря кметът. Беше развълнуван, разчувствуван, трогнат, затрогнат, покъртен, просълзен, разнежен, неспокоен, възбуден, загрижен…. /речник на синонимите на чувствата, които бошуваха в душата на кмета/

В Копривщица ще има, по традиция, възстановка на Априлското въстание.

Програма в тефтерчето на кмета на Копривщица:

1. Да проверя дали се опечени двете агнета за госпожа Кар.

2. Да проверя дали са изпрани покривките и дали е изчистен нужникът в ресторанта за Кар.

3. Готови ли с цветята за Кар.

4. Да се обадя на Н. да питам дали са опаковали подаръците за Кар.

5. Наточихме ли виното за Кар. – М.?

6. Баба Злата – баница – Кар.

7. Мичето – питка.

8. Жоро Тъпото – мед.

9. Децата с конете, измити и сресани за госпожа Кар. И децата също.

10. Ако иска да поязди, да не забравя да се наведа, да стъпи на гърба ми…

11. От мен – две халища и сребърните пафти на бабата на жената на съседа.

12. Да кажа на Сашо да организира всичко останало. Туристите – зад кордон, да не се смесват с Кар.

13. Да си лъсна главата.

14..Жената да ми лъсне обувките. Децата да си преговорят стиховете.

15. Да смеся туристите с младежите гер. Ако чуя ууууу от туристите, да дам знак да продължат с ррррраааааа…

16. Да нахраня журналистите. 1 плешка.

17. Кутии за Кар. за вкъщи…

18. Не се чете…..

Като се увери, че всичко е под контрол, кметът извади от вътрешния си джоб едно шишенце, на което пишеше валериан-глог-мента, гаврътна една голяма глътка, прибра го, извади от другия си джоб едно вълнени парцалче, плюна на него, лъсна си главата, погледна се в огледалото, изтри лявата обувка в десния крачол на панталона и тръгна да чака Караянчева на пътя. Видя три увяхнали лалета, вбеси се, изрита ги, погледна мрачно едни типове, облечени като хайдути, аха да им се развика да се махнат от площада, па се сети, че все пак театро ще представят…

Предстояха избори за кмет наесен…

Кмете, ще я посрещнеш, ако не се обърка и да фане па да иде в Панагюрище например. Да се надяваме, кмете, на НСО, че да не се много разочароваш. Щото без госпожа Караянчева какво Априлско въстание?!

Автор: Виктория Тинтерова