Ходът на промените бележи и неговия път

През този месец българската демокрация навърши 34 години. Близо една трета от тях президент на България беше Георги Първанов. Става председател на БСП в един от най-тежките периоди на партията, когато страната е буквално изправена пред гражданска война след управлението на Жан Виденов. Ходът на промените бележи и неговия път, разкрива NOVA.

През 1999 година остро се противопоставя срещу предоставянето на българското въздушно пространство на НАТО по време на войната в Югославия. След няколко години, вече като президент Георги Първанов подписва указа за присъединяването на страната ни към Алианса и договора за членство в Европейския съюз.

1957 година. Изминали са 14 месеца след ключовия Априлски пленум, на който Вълко Червенков е свален от властта. Партийният заговор е организиран от Тодор Живков и Антон Югов, които използват смяната на властта в Москва, за да детронират първият държавен и партиен ръководител. В тези смутни времена в семейството на Мария и Седефчо Първанови се ражда техният син Георги. Бъдещият президент и лидер на БСП израства в Перник, но през летните ваканции е изпращан при баба си и дядо си в село Косача.

Независимо от проектите за шах за четирима, Георги Първанов е приет да учи история в Софийския университет.

Георги Първанов става член на БКП още в университета, в самия край на своето обучение. През 2007 година Комисията по досиетата разкрива връзката на Георги Първанов с 14-и отдел на Първо главно управление на Държавна сигурност. Този отдел се занимава с културно-историческото разузнаване. Обявено е агентурното име Гоце. По това време, Георги Първанов вече е спечелил втория си мандат като държавен глава.

След повече от четири десетилетия потискана политическа инициатива, след свалянето на Тодор Живков започва стихийно създаване на нови организации. Георги Първанов се включва в определяния като националистически Общонароден комитет за защита на националните интереси. В БСП започва битка между две крила водени от Андрей Луканов и Александър Лилов.

Тоталитарната държава трябва да бъде разградена. По ирония на съдбата обаче бившите комунисти овладяват този процес. Синьото море заляло Орлов мост не успява да донесе победа на Съюза на демократичните сили, които губят първите демократични избори.

Андрей Луканов оглавява първите две правителства след свалянето на Тодор Живков. Тогава обаче става ясно, че комунистическата икономика е тотално фалирала. Магазините се изпразват, а България обявява мораториум върху плащането на външния дълг. Страната се нуждае спешно от компромис. БСП и СДС го намират в кабинета на Димитър Попов, където социалисти и демократи управляват заедно.

Изненадващо, кабинетът на Димитър Попов се задържа на власт една година. Тогава СДС печели изборите и премиер става Филип Димитров. Десницата обаче управлява малко повече от година и пада от власт, след като Димитров внася вот на доверие. И го губи.