БДЖ трябва да плати на ударено от волтова дъга момче 80 хиляди лева обезщетение

Това е решил апелативният съд в София, след като и първата инстанция – градският съд е осъдил компанията, но за 60 хил. лв. Решението не е окончателно и може да се обжалва. Досега обаче два съдебни състава приемат, че БДЖ има вина, тъй като не е положила достатъчно грижи за имуществото, информира "Медиапул".

Селфи или не?

Инцидентът става на 5 ноември 2016 г. в депото в столичния квартал "Надежда". Десетгодишният тогава А.Е. влиза заедно със свои приятели да си играе между вагоните. Той се покатерва на един от тях и е ударен от волтова дъга. Получава множество тежки изгаряния. Прекарва в болница един месец, а в следващите години са му направени редица пластични операции. Въпреки лекарските усилия, момчето остава обезобразено. Освен това става затворен, отказва да излиза от дома си, в първите дни след инцидента изобщо не иска да говори, а впоследствие се отказва от футбола, тъй заради операциите движението на единия му крак остава затруднено.

След инцидента се повяват съобщения, че А.Е. се е опитал да си направи селфи и това е причината за инцидента. В следващите години ще има още няколко подобни. От железопътната компания всеки път заявяват, че вагоните са били ясно обозначени с табели за опасност от високо напрежение. Обещават и обучителна кампания сред децата, за да се намалят подобни случаи. За съда обаче това явно не е достатъчно.

"За разкош ще ви кажа, как се бори БДЖ с това вредно явление пострадалите. Гениално просто е – обявяват ги за виновни. Правят си селфита, дори десетгодишните, които не ползват социални мрежи? След Н-тия смъртен случай обявиха, че ще раздават брошури? А, и за да сме максимално екзактни, пуснаха съобщения на сайта си. Ограда, табели, спиране на тока? Не разбира се. Дори не им хрумва", написа в блога си Николай Хаджигенов, адвокат на пострадалото дете. По време на делото той твърди, че това е защитна версия в опит да се прикрие нехайството на БДЖ.

Кабелите не са наши

Пред съда железопътната компания отрича отговорност. Посочва, че контактната мрежа, по която тече електричество, не е нейна собственост. Всъщност тя е на друга държавна фирма – НКЖИ. Установява се обаче, че е дадена за ползване на БДЖ, която пък е възложила грижата отново на НКЖИ срещу заплащане.

Съдът намира, че собствеността в случая не е от значение, тъй като депото е собственост на БДЖ, мрежата се ползва от тях и те са възложили поддръжката ѝ. Няколко месеца преди инцидента в депо "Надежда", такъв се случва и е "Подуяне". Тогава се взема решение контактната мрежа, която не се ползва, да бъде демонтирана. Поставени са и предупредителните табели. Към ноември 2016 г. обаче по кабелите още тече ток.

"Следователно и с оглед зачестилите инциденти и при неизползване на контактната мрежа, не е имало никакви пречки, същата да бъде временно изключена, както е и станало непосредствено след инцидента на 05.11.2016 г. Изключването не е могло да бъде осъществено без съгласието на представител на вагонното депо. От горното може да се направи и единствения извод, че задължения на ответното дружество е да осъществява надежден и адекватен контрол на външните посетители, както и да поддържа и обезопасява контактната мрежа на територията на депото, включително и чрез възлагането на тези действия на трети лица", пише в решението на апелативния съд. В него се посочва още и че депото е било охранявано, но въпреки това охранителите са допуснали външни лица. Едва през 2018 г. били монтирани камери.

Съпричиняване

Пред съда БДЖ твърди, че има и съпричиняване от страна на пострадалия и семейството му. Посочва, че майка му го е оставила без надзор през целия ден, каквото задължение по закон има.

Съдът се съгласява, че има съпричиняване. Затова на първа инстанция вместо исканите 100 хил. лв. за неимуществени вреди, присъжда 60 хил. лв. На втора обаче обезщетението е увеличено с още 20 хил. лв.