Трайчо Трайков е бащата на убитата студентка Вероника Здравкова.

Килърът Илиян Здравков е осъден на 30 години затвор, но вместо да търка наровете в мрачна килия с още поне двама престъпници като него, лежи в психиатричната клиника в Ловешкия затвор, която преди година бе ремонтирана основно за близо 1 млн. лв. и предлага почти луксозни условия за престой. Как живее родителят без погубеното си дете и как приема събитията около убиеца, четете в следващите редове, пише България днес.

- Г-н Трайков, как приемате новината, че Илиян Здравков живее в чудесни условия в психиатрична клиника, а не лежи в нормална килия?

- Бях шокиран, когато видях вашия материал. В един момент излиза, че на престъпниците им се дават много привилегии и удобства. Здравков диктуваше положението в съдебната зала, а законът му даде право при самопризнание да си намали присъдата с една трета. От друга страна, тези, които са невинни, нямат никакви права. Влизайки в затвора, пак му се дават права - на удобства и да бъде лекуван. А правото на моето дете да живее той го отне! Впоследствие правото на моята дъщеря да живее в нормално жилище също го отнема, защото сега тя е в "жилище" без врата и без прозорец, което "жилище" никога няма да се отвори. Докато на него му се даде правото да влезе в жилище, което има врата, прозорец, да може да излиза всеки ден.

- Смятате ли, че това може да е номер от негова страна да се изкара невменяем?

- Аз не виждам какво трябва да му се лекува на него. При положение че от 40-годишния си живот 24 години е изкарал по затворите. Доказан рецидивист е и пак продължаваме да му вървим по гайдата. Ето - сега в психиатрична клиника. Тези, които пишат законите, защо не се обърнат към мен и да ми кажат - ти, дето убиха детето ти, имаш ли нужда от психолог. Да ме види в какво състояние съм. Да разбере, че за 17 месеца съм смъкнал 22 кг. Работя и си плащам данъците, за да издържам убиеца и неговите копелдаци. Наричам ги така, защото не са писани на негово име и за мен са незаконни. Той на негово име няма нищо и това се доказа в съдебна зала.

- Вярвате ли, че някой ден ще получите кръвнината от 200 000 лв., която бе присъдена?

- Кръвнина няма да ни плати, ако ще и Господ да слезе. Стотинка няма да видим, в същото време самият той има права и се шири в ремонтирана клиника. Това е! Колко кражби и похищения направиха на гроба й, знаете ли?! Първо изчезваха неща, оставени на гроба й, а после той беше опожарен. И това го вършат цигани като него. Хора, които биват издигани на пиедестал, защото са електорат на изборите. Защото благодарение на циганите се печелят избори. Това са реалностите, без да искам да намесвам политиката.

- Допускате ли, че Илиян Здравков може да бъде пратен да се лекува извън затвора?

- Разбира се! В един момент той е в тази психиатрична клиника, после ще го пратят в обществена болница между нас, за да бъде по-добре лекуван, а накрая може да се окаже, че е зад граница. Това са неща, които се случват и продължават да се случват. Когато стана убийството на Вероника, си поставих за цел пред себе си една година да поддържам паметта за нея жива. Да напомням, че е съществувал човек с име Вероника. На една година от убийството направихме шествие по стъпките й. Защото забравим ли жертвите, забравяме и убийците. Ето защо не трябва да забравяме жертвите. Как може един доказан престъпник пак да е нещо?! А моето дете, което е с две висши образования, го няма. Второто висше в гроба го взе. Убита е на 28 февруари 2015 г., а последният й изпит трябваше да е на 8 март. Всички изпити си ги взимаше с отличен. Дете с авторитет, с позиции в обществото, сама се е борила в този живот за работа и за диплома. Хем работеше, хем учеше. А данъците, които й бяха удържани, сега отиват за неговата издръжка в затвора.

- Как да оправим тая каша?

- Първо, да не си затваряме очите за такива неща. Защото в момента на убийството на дъщеря ми е напълно възможно някой да е видял, да се е уплашил и да е избягал. Никой да не мине 15 минути оттам, при положение че минава влак?! Давам веднага пример с убийството на Тодор във Враца. Една тълпа хора заложили фотоапарати и телефони да снимат как бият това момче, а никой не се хвърли да ги раздърпа. Сега момчето можеше да е живо! Всеки стои отстрани и вика - защо мен да ме боли. А не отиде да се намеси. Обществото трябва да започне да мисли все едно е на мястото на жертвата. Защото Вероника винаги е помагала на всекиго, раздавала се е за хората, както със съпругата ми и другата ми дъщеря опитваме да помагаме. Защото не всичко е пари в тоя живот! Учили сме децата на честен труд, а не на кражби и далавери. Да бъдат интелигентни, образовани и с авторитет в обществото.

- Трябва ли да имаме по-строги закони?

- Абсолютно и категорично! Не да ги държим да ги лекуваме, а както той "излекува" моето дете, така да бъде излекуван и той. Казват, че се стремят към намаляване на осъдителните присъди, защото нямало места в затворите. Ами приемете смъртната присъда - места в гробищата има. Не мога да свикна! Не мога да се примиря! Той да живее на моя гръб и аз да го издържам, а да не издържам моето дете. И обществото не трябва да се примирява. Да вкарат Крумовите закони. Крадеш - секат ти ръката. Лъжеш - режат ти езика.

- Какво би трябвало да се направи в сегашната ситуация, което законът да позволява?

- Вместо да лежи в психиатрична клиника - да му дадат кирка и лопата и да ходи да си изкарва прехраната. Така ще му се промени мисленето, ще му се ангажира съзнанието и полека може да се оправи. Хората навремето са казали, че на една жена й трябват много деца и сурови дърва. Докато дундурка децата, дървата в огнището започват да загасват. Остави детето, отиде да раздуха огъня. Тъкмо го подпали, бебето ревне и тя отново се върне да го успокоява. Така съзнанието й е заето и няма време да мисли за глупости. Хората са си го казали още едно време. Всички сме равни на тая земя. Независимо дали си богаташ или сиромах, влизайки в гробищата, се изравняват всички. На теб ти е необходимо място да се прибереш, легло да легнеш и маса да се наядеш. Всичко друго алчност ли е, завист ли е - не знам!

- Как продължава животът ви след трагедията с Вероника?

- В постоянни мисли за нея. Мъка, болка и борба с цялата несправедливост. Подели сме инициатива с родители на жертви за промяна в закона и връщане на смъртното наказание. Защото сега си признаваш и ти дават някаква елементарна присъда, колкото да отбиеш номера. Не трябва да има такова нещо! С всичките безплатни дарения и помощи научиха циганите на мързелуване, кражби и убийства. Защо им се дават тези помощи, те така или иначе ни крадат?!