Най-тежкото нещо е било отношението на някои от надзирателите

Българската антиеврейска политика започва през декември 1940 година, когато Народното събрание приема Закона за защита на нацията. Това е началото на един от най-мрачните периоди за еврейската общност в България, но и времето, когато българското общество показва своя характер и морал.

Историята на спасяването на българските евреи крие както героизъм, така и трагедия. 82 години след историческия акт на спасяване, все още остават въпроси за неспасените български евреи и техните съдби.

Професор Етиен Леви, наследник на музиканта Херцел Леви, разказва пред bTV за преживяното от баща си. Херцел Леви е на 21 години, когато интернират българските евреи в трудовата повинност или т.нар. лагери. Строят пътища и други обекти с обществена полза. Херцел - бащата на Етиен - е бил в лагер край Русе. "Най-тежкото нещо е било отношението на някои от надзирателите. Позволявали са си да им викат мръсни евреи, чифути. Той е бягал от тези трудови лагери, когато е имало нечовешко отношение, защото са ги биели със сопи и тояги. 'Защо си такава луда глава?' - питат баба ми и дядо ми, и са събирали пари, за да дават подкуп, за да не го пребиват с тези тояги", сподели Етиен Леви.

Въпреки тежкото отношение, Херцел Леви и близо 50 000 евреи с българско гражданство избягват най-страшната участ – депортиране в лагерите на смъртта. Но не всички имат този шанс.

Неспасените евреи и тъгата зад веселата мелодия

Трагичната съдба сполетява лелята на професор Леви – Естер, която по това време живее във Франция. "За съжаление, по това време тази моя леля Естер е била във Франция. Гестапо идва и ги арестува - нея, съпруга ѝ и големия ѝ син. Години след това моят баща, който работеше в Полша и Германия, намира сестра си в списъка на Освиенцим, 'Аушвиц-Биркенау'," споделя с болка професорът.

Още по-малко известен факт е, че 11 343 евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот – т.нар. новоприсъединени територии – не успяват да бъдат спасени. Те са транспортирани с вагони до град Лом, откъдето са депортирани в Полша. Именно за тези хора се пее в стария шлагер, който първоначално е писан за еврейски мюзикъл. Зад веселата мелодия се крие огромна трагедия.

Доцент доктор Румяна Христиди, историк и ръководител на специалност „Хебраистика" в Софийския университет „Свети Климент Охридски", обяснява сложната политическа ситуация: "България е единственият невоюващ съюзник, единственият, който не е на Източния фронт и всички останали ангажименти, трябва да ги изпълнява."

Мрачните страници на антиеврейската политика

Хронологията на събитията разкрива, че на 1 май 1941 година всички евреи на възраст между 20 и 40 години са мобилизирани в трудови групи. Подготовката за депортацията на евреите от „старите граници" на България започва с арести по списъци на 3 март 1943 година.

"Много е трудно да наречем цар Борис спасител, тъй като и с негов указ е въведено антиеврейското законодателство. Цар Борис не е антисемит, но той е съюзник на Германия," казва доцент доктор Христиди.

Въпреки това, през март 1943 година цар Борис III издава заповед, с която спира депортирането на евреите с българско гражданство. Преди неговата намеса, видни духовници като пловдивския митрополит Кирил и депутатът Димитър Пешев организират множество протести. Зад тях застава цялото българско общество.

"Целият Свети синод на Българската православна църква застава в защита на българските евреи с преки действия. Разбира се, депутатите също. Подписката на Димитър Пешев е подписана от 43-ма народни представители," уточнява доцент доктор Христиди.

Малко известни концлагери на българска земя

Малко познат факт от този период е съществуването на концентрационни лагери на българска територия. През 1943 година в България са създадени три концлагера за евреи – „Табакова чешма" и „Кайлъка" край град Плевен, както и Сомовит в Никополско. Те се различават от трудовите лагери, в които са интернирани повечето евреи, включително бащата на Етиен Леви.

Историята на спасяването на българските евреи е едновременно източник на национална гордост и повод за размисъл върху моралните избори, които обикновените хора правят във времена на изпитания.