Ако сега поемете по пътеката от Паниците към хижа Рай и срещнете мъж да носи каменен кръст, бъдете сигурни, това е Петко Илиев от Сопот.

Той е мъжът, който преди 13 години загуби сина си Илия Илиев. 24-годишният охранител бе повлечен от лавина и загина под връх Ботев на 2 февруари 2003 година. „Такава ми е съдбата, ще си нося кръста”, философски казва Петко Илиев. Каменният кръст, тежащ 20 килограма, е за параклиса, който Петко гради недалеч от хижа Рай и от мястото, където загива синът му. Градежът на храма продължава близо десет години.

Той е в памет на всички туристи и алпинисти, загинали в Централната част на Стара планина - от връх Вежен до Триглав, от Пирдоп до Тъжа. В строежа се включват стотици доброволци. Някои от тях имат сходна съдба като Петко Илиев. Той вече е научил личните истории на повечето хора, които Балканът е погълнал през последните години. Първата копка е направена от вече покойния отец Иван от Калофер с благословията на Пловдивската митрополия. Свещеникът положил и първия камък. В церемонията участва и Чочо, хижарят на "Рай", който също не е между живите.

Събират се приятели на Петко Илиев и на момчето му, туристи. Всички материали за строежа се носят на гръб или с коне. До хижата в подножието на връх Ботев няма достъп с автомобил. Запалени планинари се включват в акцията да пренесат на повече от 2000 метра надморска височина дървен материал, камъни, цимент, вар. Миналото лято Петко помолил туристите, които ходят до Райското пръскало, да донесат по един камък. „Беше величествено, снимал съм хората, по 250-300 души за един ден мъкнеха камъни за строежа”, възхищава се Петко.

Последната трудност се оказало пренасянето на 30 мартака, които мъжът транспортирал с джипа си до местността Каменливеца. Изнесъл част от тях на гръб през гората до хижата. Следващия път видял, че десетина дървета са занесени до параклиса. Оказало се, че един от съратниците му, Стоил, е написал на лист хартия бележка с текст: Приятели, туристи, помогнете, като качите на хижата по 1 дърво от новите отсреща (за параклиса)". Бележката е забодена с пиронче за едно дърво.

„Бях учуден, че непознати хора с такава пламенност за една седмица пренесоха мартаците, това е върхът на човещината”, изненадан е от съпричастността на туристите Петко Илиев. Някои дори се объркали и награбили от дървата за огрев на хижата. Сега параклисът вече има завършен вид. Наскоро е сложен дървеният покрив, до дни върху него ще бъде монтиран и меден обков. Каменният кръст е дарение за параклиса, който ще носи името „Св. Николай Св. Пантелеймон”.

След като бъде монтиран на входа на храма, остават дребни неща, за да може на Димитровден да бъде зазимен. Напролет, ако няма нужда от още ремонти, параклисът ще бъде изчистен и изографисан. Макар че е от Сопот, Петко Илиев казва, че открил планината и истинските хора в нея след трагедията със сина му. Родителите на 24-годишния Илия помнят като ден днешен усмивката, с която младежът тръгнал към планината. Турист, алпинист, пещерняк, за него Стара планина била голямата му любов.

Преди да тръгне към Балкана, разпалено разказал на майка си Йонка, че недалеч от хижа Рай има пещера. „Сега е влажно, опасно е, не влизайте вътре, да не се подхлъзнете и да си счупите я ръка, я крак”, предупредила майката. Последните думи на Илия били: „Маме, не се шашкай”. Младежът тръгва към хижата с приятеля си Красимир Биволаков и компания от 7-8 момчета и момичета. Денят е 2 февруари. За всички, които са били на хижа Рай на тази дата, тя е култова. Купонът е до зори, спазва се весел ритуал с поръсване с китка чемшир, подаряват се солени гевречета.

На сутринта Илия и Краси със снегоходки решават да тръгнат на разходка. Чочо ги предупреждава, че времето не е хубаво, снегът е много, има опасност от лавини. Двамата избират пътеката към разклона за хижа Васил Левски. Илия върви пръв. Застига го лавина. Отцепва се снежна дъска и го повлича надолу. Тежкият сняг го превърта в дерето и го удря в камък. Илия загива на място. Колкото и време да мине, болката остава, казват родителите на 24-годишния Илия от Сопот. Освещаването на параклиса „Св. Николай Св. Пантелеймон” догодина ще събере под връх Ботев приятелите на Илия и на всички планинари, загинали в Балкана.