Многобройни смъртни случаи по пътя, тъй като хората я бъркат с ядлива гъба

Учените наскоро добиха ценни нови знания за най-опасната гъба в света, която не се възпроизвежда както преди и това може да ѝ помага да навлезе в нови области.

Гъбите са печално известни с отравянето, но в действителност повечето видове токсични гъби причиняват само временен физически дискомфорт след консумация. От всички докладвани смъртни случаи от гъби в световен мащаб 90% се дължат само на един определен вид от Европа: гъбата зелена мухоморка, наричана понякога „смъртоносна шапка“ (Amanita phalloides), пише Hicomm.

Изследователите сега са разбрали как този вид се е разпространил в части от Северна Америка с такава скорост и очевидна лекота, причинявайки многобройни смъртни случаи по пътя, тъй като хората я бъркат с ядлива гъба.

Както се оказва, този вид мухоморки не се нуждаят от партньор за чифтосване, за да се възпроизвеждат. Проучване, ръководено от изследователи от Университета на Уисконсин-Медисън върху A. phalloides в САЩ, установи, че гъбата може да произвежда спори, използвайки хромозомите на един индивид. Откритието се основава на геномите на 86 гъби, събрани в Калифорния от 1993 г. и в части от Европа от 1978 г. насам.

Сред пробите от САЩ гъбите изглежда са били в състояние да се възпроизвеждат както полово, така и безполово в продължение на най-малко 17 години, а вероятно дори 30 години.

Установено е, че екземпляри, събрани през 2014 г. от две различни места, съдържат абсолютно същия генетичен материал, което на практика ги прави една и съща отделна гъба. Друг „индивид“ беше намерен веднъж през 2004 г. и след това отново десетилетие по-късно.

„Разнообразните репродуктивни стратегии на инвазивните зелени мухоморки вероятно улесняват бързото им разпространение, разкривайки дълбоко сходство между растителни, животински и гъбични инвазии“, пишат изследователите в новата си статия.

Асексуалните спори се образуват, когато гъбата репликира собствения си набор от хромозоми в два идентични пакета. Докато половите спори се образуват, когато двама различни родители даряват набор от своите хромозоми на своето потомство.

Известно е, че много видове гъби се възпроизвеждат както чрез полови, така и чрез безполови спори, в зависимост от обстоятелствата, но до това скорошно откритие никой не знаеше, че зелената мухоморка е една от тях.

Сексуалното размножаване позволява на видовете да се развиват и адаптират чрез въвеждане на повече генетични вариации в популацията. Но като имат безполов режим, отделните гъби могат да се разпространяват бързо и да оцелеят години напълно сами. Когато спората на гъбата попадне върху здрава повърхност, тя покълва и започва да дава плод. По този начин безполовите спори могат да разпространяват отделни гъби надлъж и шир, без да е необходим партньор за чифтосване или генетично различно потомство.

Зелената мухоморка първоначално идва от Северна Европа, но през последните десетилетия тя е невероятно успешна в нахлуването в нови местообитания в други части на Европа, както и в Северна Америка и Австралия. Безполовото размножаване може да е голяма причина за това.

Интересното е, че изследователите откриха, че гените в безполовите спори, събрани в Калифорния от 1993 до 2015 г., не са толкова различни от половите спори, произведени от същия вид в същия регион. Според теоретичните модели това предполага, че индивидуалните гъби могат да продължат да съществуват през годините, като се възпроизвеждат, докато намерят друга, с която да се чифтосват.

„Някои от потомците на тези гъби се чифтосват, докато други не го правят и цикълът се повтаря“, предполагат изследователите.

За разлика от някои други отровни гъби външният вид на тази гъби е доста невзрачен и лесно може да заблуди хората или домашните любимци, които търсят нещо вкусно в гората или парка. Но консумацията дори на половин мухоморка може да бъде фатална. Без медицинска намеса симптомите могат да се появят от няколко секунди до шест часа след поглъщането на плодното тяло, като едно от потенциалните усложнения е чернодробната недостатъчност.

Ясно е, че разпространението на зелените мухоморки е сериозен риск за хората. През 2016 г., по време на особено опасно местно огнище на такива гъби в Сан Франциско 14 случая на отравяне бяха приписани на точно тази гъба.

Сега, когато учените имат по-добра представа как се разпространява смъртоносният вид в Северна Америка, може би ще могат да започнат да съставят стратегии за ограничаване на риска. Междувременно всеки, който се интересува от търсене на гъби, трябва да провери дали в района има мухоморки и да се увери, че знае точно какво поставя в тигана.