Националният консултант по психиатрия проф. Вихра Миланова за „Труд“:

Заради тлъсти заеми към няколко банки пациенти се отчайват, не могат да спят и губят контрол.

Най-опасни за здравето се оказват бързите кредити.

Българи, които не могат да погасяват кредитите си, изпадат в тежка депресия и влизат за лечение в психиатрия. „Такива пациенти приемаме „на вълни“, през определен период от време, но не минава и седмица поне с 2-3 такива случая“, съобщи вчера за „Труд“ проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в столичната университетска Александровска болница и национален консултант по психиатрия. Водещият ни специалист посочи, че същото явление се наблюдава и в останалите психиатрии в страната.

Много от депресираните заради кредити стигали до състояние на безпомощност, не можели да спят, нито да мислят. Душевният проблем ги смазвал и се налагало да ги настанят в болница.

„Един от последните ни случай е с 50-годишен мъж от София, който трябваше да връща на няколко банка десетки хиляди евро. Пристигна изключително отчаян и без сили. Назначихме му медикаментозно лечение, регулирахме съня и въстановихме нормалното функциониране на организма му. Не му платихме кредитите, но го направихме по-спокоен, а така сам може да реши проблемите си“, разказа проф. Миланова. Преди години с колегите й въобще не срещали подобни пациенти, а днес броят им постоянно се увеличава.

Какво могат да сторят българите, застигнати от тежката депресия заради заеми? „Добре да оценят ситуацията, да отидат да се посъветват с психотерапевт или психиатър, за да се върнат към нормален живот. Само така сутрин ще са бодри и в състояние да се справят с финансовите неволи“, каза психиатърката. В противен случай дълговете им ще нарастват, ще губят контактите си с приятели и близки, а депресията ще ги „души“ все по-мощно.

Немалко от пациентите в клиниката са приети и след като са взели т.нар. бързи кредити, при които се наблюдават множество капани, неподозирани от потребителите.

Друг задълбочаващ се проблем е, че много българи започват да се самолекуват, да приемат успокояващи като бензодиазепини и да пият алкохол. В един момент обаче стигат до зависимост. „Тя става водещо страдание и тези хора идват при нас в болницата. Мотивът им не е да се лекуват, а да си набавят нужния препарат. Ние ги приемаме и започваме необходимата според медицинските критерии терапия“, разказа проф. Миланова.

При вземането на успокоителни и алкохол се наблюдава комбинация от абстиненция и тревожност, която често се среща при журналисти, учители, лекари и подложени на стрес служители. А тези, които са на високи позиции, искат да се възстановят колкото се може по-бързо. Само че така състоянието им се влошава още повече.

„В България, който има добра работа, иска да я запази с цената на всичко. Но трябва да си направи равносметка, когато печели, какво всъщност губи. И не е ли по-добре да приеме дадена загуба за сметка на още по-големи поражения“, каза проф. Миланова. Според нея решението е да се постигне баланс.

Друг увеличаващ се поток от пациенти е изпаднали в депресия българи зад граница. Причината е, че животът им в чужбина е много труден, далече са от роднините си и щом се върнат у нас, започват да лекуват душевните си страдания. Тъй като здравеопазването в България е много по-достъпно, отколкото в ЕС или САЩ, те бързо получават грижи от високоспециализиран персонал. „А роднините им допълнително ги зареждат с положителни емоции и много по-лесно оздравяват“, завърши психиатърката.

В клиниката в Александровската болница всеки трети с депресия

Всеки трети или 500 болни годишно се лекуват в Клиниката по психиатрия в столичната Александровска болница заради депресия, като жените са 3 пъти повече от мъжете. Второто място сред психичните страдания се заема от шизофренното разстройство (м.г. са приети 250 души), а трета е манията вследствие на биполярното психично разстройство (80 души). Нерядка вече е зависимостта към алкохол и психоактивни вещества, поваляща предимно мъже. Това е много сериозна болест, която изисква комплексни грижи, ако тези пациенти имат и придружаващи заболявания.

„Имахме случаи на жени, приети с мания и пневмония. Състоянието им изискваше лечение с антибиотици, да бъдат успокоявани и да има баланс в терапията, която обаче да не ги натоварва с психиатричните препарати. Но в същото време да се овладява и другото страдание“, разказаха лекарите.

Миналата година в психиатрията попада жена с остра бъбречна недостатъчност заради вродена малформация на двата органа и с изоставане в психичното развитие. „Наложи се по спешност да й се приложи хемодиализа, тъй като тя бе стигнала до тежка интокосикация с поведенчески отклонения като възбуда. Затова три пъти седмично бе поставяна на изкуствен бъбрек“, казаха още специалистите.

В момента за прием в Клиниката по психиатрия се чака 2 седмици, защото използваемостта на леглата е над 95%, с което могат да се похвалят малко звена у нас.