Рекорден е и броят на колебаещите се дали да гласуват, според проучването на агенцията

Ниска избирателна активност, значително повишаване на колебаещи се, които могат да повлияят на вота и потенциал на ВМРО да обере изцяло патриотичния вот. Това показва проучване на „Барометър България“ проведено чрез *стандартизирано телефонно интервю преди средата на февруари, съобщава bTV.

От една страна вероятната избирателна активност, съизмерима с активността при последните избори за Eвропейски парламент, показва, че категорично желание да гласуват имат само най-твърдите ядра на политическите сили.

Рекорден е и броят на колебаещите се – особено на тези, които имат политическа позиция, но не са взели категоричното решение дали да отидат до урните, посочват от „Барометър България“.

Заявилите, че категорично ще гласуват, са 34,6% от анкетираните. При такава избирателна активност първа политическа сила ще остане ГЕРБ с подкрепата на 31,5% от гласуващите. БСП ще се нареди на второ място с 22,4%. ДПС ще се наредят на трето място със 7,8%.

За ВМРО биха да ли гласа си 7,1% от твърдо заявилите, че ще гласуват.

След разделението на Обединени патриоти броени седмици преди изборите, воеводите успяват да привлекат гласовете не само на своето твърдо ядро, но и сред привържениците на своите доскорошни партньори, като по този начин, явявайки се самостоятелно на изборите, могат да запазят същите позиции, които преди това имаха в коалиция, смятат анализаторите.

Според тях ниската избирателна активност би се оказала проблем за „младите“ извънпарламентарни формации, които все още не са изградили структури от твърди избиратели и разчитат повече на потенциала на спонтанния вот и активна предизборна кампания – каквато не е ясно доколко ефективно може да проведат заради ситуацията с COVID-19.

,,Има такъв народ‘‘ биха могли да прехвърлят чертата и при ниска активност, за тях биха гласували 6,8%. „Демократична България“ и „Изправи се. Мутри вън“ пък би трябвало да положат значително повече усилия, за да влязат в парламента и да имат някакво влияние при следващо управление. Те получават съответно 5,4% и 3,7%.

Изключително висок е делът на колебаещите се дали да гласуват, отговорили на въпроса с „По-скоро да“ са 22% от респондентите. Ако все пак решат да гласуват, няколко политически формации биха могли да спечелят подкрепа именно от тази група избиратели.

В случай че тези ,,колебаещи се‘‘ избиратели все пак стигнат до урните, вотът им по всяка вероятност ще се разпилее между няколко политически формации. Част от тези, които искат категоричен рестарт на системата или желаят да „накажат“ сегашните управляващи, ще се насочат към „Има такъв народ“, но и към „Изправи се. Мутри вън“, както и към „Демократична България“.

В лявото пространство също има избиратели, които все още не са сигурни дали ще гласуват, но заради продължаващите вътрешни процеси на разделение в БСП, вероятността столетницата да ги привлече в последния момент е малка. В случай че отидат до урните, част от тях биха дали гласа си за по-малки леви формации, посочват от „Барометър България“.

*Характеристики на изследването:

• Период на провеждане: 10-15.02.2021г.
• Методология: Количествено проучване
• Представителност: населението на България с избирателни права
• Обем на извадката: 853 души на възраст над 18 г.
• Метод: Телефонно интервю
• Финансиране: Собствено