Банките продължават да отбелязват рекордни печалби - на фона на исторически ниски лихви.

Оказва се, че в основата на тези финансови успехи водеща роля имат високите такси и комисиони, които трезорите събират от граждани и фирми, пише Вестник СЕГА. Това показват данните на БНБ за състоянието на банковата система за първите шест месеца на годината. В края на юни печалбата на банките е 801 млн. лева, като сумата е със 140 млн. лв. по-висока от година по-рано. Приходите от такси и комисиони трайно вървят нагоре. За полугодието банките са събрали от клиентите си впечатляващите 517.8 млн. лв. За сравнение за същия период на миналата година постъпленията от такси и комисиони са били 488.2 млн. лева. 

Данните за средните размери на таксите по разплащателните сметки, които БНБ е длъжна периодично да публикува, потвърждават тенденцията за вдигане на тарифите. Според последната справка, публикувана в края на май, през 2017 г. трезорите масово са завишили таксите, като са прибирали средно 2.27 лв. за обслужване на сметка - при положение че предната година услугата е струвала средно 2.01 лв. По-скъпо е станало и тегленето на пари - както в брой от банков офис, така и с дебитна карта от банкомат.  За теглене суми до 1000 лв. на гише например средната такса е нараснала от 0.89 лв. на 1.02 лв., а от банкомат поскъпването е до 0.92 лв. при 0.89 лв. година преди това. С над 10 стотинки средно са се покачили и таксите при плащане на директен дебит, кредитните преводи и периодичните преводи в левове. Единствено е поевтиняло откриването на разплащателна сметка - средно от 2.16 лв. на 1.79 лева. Експерти коментират, че банките хитруват - намаляват само еднократни такси, като при откриване на сметка, а вдигат периодичните - например за обслужване на карта или за водене на сметка, които се удържат редовно. 

БНБ започна да води статистика за цените на услугите от есента на 2016 г., след като европейска директива задължи банките да създадат условия и по-бедните хора да имат достъп до банкови карти и разплащания. Според евродирективата всеки европеец има право на една сметка в банка, която да не му тежи с високи разходи. Идеята е за определени основни операции банките да удържат поносими такси. Ето защо трезорите са длъжни да следят публикуваните веднъж годишно от БНБ средни нива на таксите по разплащателните сметки и да съобразят с тях тарифите си, така че да не превишават средните стойности. 1 август бе крайният срок, в който банките трябваше да се вместят в "таваните".

Проблемът е, че с публикуването на средните нива, които трябва да служат като своеобразен таван, БНБ всъщност може да насърчи трезорите с по-ниски такси да завишат тарифите си. Друг проблем е, че въпросните сметки за основни операции, които би трябвало да излизат по-евтино на по-бедните потребители, са много слабо известни. Банките  не запознават с тази възможност клиентите, а и БНБ не прави нищо, за да популяризира правото на всеки българин да ползва банкови услуги на поносими цени. Освен това има сериозно ограничение -  клиентът може да се възползва от "основна" сметка с ниски такси само ако това е първата му и единствена сметка в банка. 

И ако таблицата на БНБ показва само усреднени размери, сайтът Pisar публикува данни за конкретните такси, които разкриват големи различия между отделните банки. Откриването на сметка може да струва от нула до 5 лева, като повечето банки събират 2 лева. Годишното обслужване също е в широк диапазон - от 0 до 48 лв. В повечето случаи  определена евтина услуга е комбинирана с друга по-скъпа. Така например банката може да не удържа пари при откриване на сметка, но после за обслужването й взима солено.  

За преводи в левове в момента повечето банки начисляват 2 - 2.50 лв., а ако операцията се извършва електронно - около 1 лв. Преводите в евро са по-скъпи, за което страната ни бе посочена като лош пример от Еврокомисията - докато в други държави потребителите плащат около 1 евро при трансгранични трансфери, у нас за суми от 10 000 до 1000 евро банките прибират над 20 евро.

ВЪЗХОД

Принос към печалбата на банките за първите шест месеца на годината има и ускореното кредитиране, както  и по-малкото разходи, които банките правят за обезценка на кредити. Кредитирането расте във всички сегменти. От началото на годината при фирмените заеми нарастването е 6%, при жилищните - 12%, а при потребителските - 16%. Това е причината и нетният лихвен доход също да отбележи нарастване, след като през последните 12 месеца приносът му към финансовия резултат на банките неизменно бе с отрицателен знак. Вярно е, че лихвите по кредити са рекордно ниски, но лихвите по депозитите са безпрецедентно малки, като все повече доближават нулата. Така за полугодието банките са реализирали нетен лихвен доход от 1.346 млрд. лв. при 1.339 млрд. лв. година преди това. Разходите за обезценка на кредити са 207 млн. лв. -  при 236 млн. лв. година по-рано.