Години наред някои банки у нас упорито поддържат абсурдно висока такса за издаване на елементарен документ. Т. нар. "удостоверение за наличие или липса на задължения към банката" в редица трезори достига 90 – 100 лв., показва справка в тарифите на десетте най-големи по активи банки у нас, предаде mediapool.bg

Бележката е изключително важна за кредитополучателите, които са изплатили окончателно заема си, защото в бъдеще документът ги защитава от предявяване на претенции на банката. Не са единични случаите, в които потребителят смята, че е погасил кредита си, но след години получава призовка за дължими суми, заедно с огромни разходи по събирането на остатъчни суми по стария заем или договор. Затова адвокати препоръчват когато човек приключва договор за кредит или за комунална услуга, винаги да си вади бележка за липса на задължения.

Удостоверението се движи между 10 лв. и 100 лв.

За издаване на "банково удостоверение за липса/наличие и размер на кредитни задължения по ипотечен кредит" Първа инвестиционна банка (ПИБ) например събира 100 лв. "Обединена българската банка" (ОББ) не отстъпва с такса от 100 лв. за подобна бележка за жилищен заем за физически лица и 50 лв. за потребителски кредити. "Пощенска банка" също прибира 100 лв. за услугата, когато става дума за ипотечен заем, се посочва в тарифата й. Ако удостоверението се отнася за потребителски кредит или кредитна карта, то се таксува с 10 лв. или 45 лв. в зависимост от това дали е издадено за съответно 15 или 2 работни дни.

Не е ясно каква точно е тарифата за услугата в двете най-големи банки. "УниКредит Булбанк" например таксува "писмени справки за клиенти" с 50 лв., а "писмени удостоверения с информация относно кредити" - с 10 лв. на български език и 30 лв. на английски.

В "Банка ДСК" издаването на удостоверение за окончателно издължен кредит по искане на кредитополучателя струва 10 лв., а удостоверението за наличие или липса на задължения към банката - 90 лв.

"Райфайзенбанк" и "SG Експресбанк" не са посочили в тарифите си специална такса.

В "Централна кооперативна банка" (ЦКБ) обаче издаването на удостоверение за липса или наличие на задължения по кредит струва "90 лв. плюс ДДС", а в рамките на деня – "100 лв. плюс ДДС". Не е ясно дали тарифата се отнася само за ипотечни или и за потребителски кредити.

В "СИБанк" удостоверението за "остатък по заемна сметка (сметка по кредит)" струва 60 лв., а "други удостоверения" – 30 лв.

В "Банка Пиреос" бележката за наличие или липса на кредитни задължения, без такива по ипотечни заеми, струва 35 лв. плюс ДДС. Същата услуга за ипотечни заеми на граждани е 50 лв.

20 – 30 лв. за бележка пред НАП

Немалки такси събират повечето банки и за издаването на удостоверение на млади семейства, които искат да ползват данъчното облекчение за покупката на първо жилище с ипотечен заем. Те трябва да представят подобна справка пред Националната агенция за приходите (НАП), ако искат да намалят данъчната си основа с платените през годината лихви върху първите 100 000 лв. от кредита.

В банките, които специално са посочили услугата в тарифите си, тя излиза между 18 лв. и 30 лв. Например в "Банка ДСК" таксата е 18 лв., в "СИБанк" – 20 лв., в ОББ – 25 лв. плюс ДДС, а в "Пощенска банка" – 30 лв. с ДДС. Така таксата за документа на практика "изяжда" една немалка част от самото данъчно облекчение.

Строги ограничения на таксите по кредити

Най-сериозните банкови такси са свързани с отпускането на заеми. Повечето банки вече имат по няколко тарифи за стари и нови кредити, сключени съответно преди и след приемането на законовите промени от 23 юли 2014 г., които ограничиха видовете и размерите на някои такси по потребителските и жилищните кредити.

Най-революционната промяна беше силното свиване, а в определени случаи - премахване на таксата за предсрочно погасяване.

За потребителски кредити например такса за предсрочно погасяване няма, когато то се извършва в момент на плаваща лихва. Ако лихвеният процент по заема обаче е фиксиран и до края на договора остава повече от 1 година, таксата може да е максимум 1% върху предсрочно погасената сума. Когато оставащият период е по-малък от 12 месеца, таксата не може да е над 0.5%.

При ипотечните кредити банката или финансовата институция няма право на такса за предсрочно погасяване, ако заемът е платен след изтичане на първите 12 месечни вноски. В рамките на първата година пък удръжката може да е максимум 1% от предсрочно погасената сума.

За потребителските заеми беше въведено и ограничение на годишния процент на разходите (ГПР), който включва не само лихвата, но и всички такси и комисиони по кредита. По закон ГПР не трябва да надвишава пет пъти законната лихва, която е 10% плюс ОЛП (основния лихвен процент на БНБ – 0% за октомври), т. е. общо 50% на годишна база.

Както за потребителските, така и за ипотечните заеми важи и друго ключово ограничение. Според него обезщетението за банката при просрочие на заема не може да надвишава законната лихва (в момента 10% на годишна база), при това само върху неплатената в срок сума. Това значи, че ако например се просрочи вноска от 500 лв. в рамките на пет дни, то наказателната такса не може да е над 0.70 лв.

Въпреки ограничението обаче "Пощенска банка" например е въвела "такса за действия по ограничаване на негативни последствия при просрочие". Размерът й при потребителски кредити, забавени от 2 до 30 дни, е 4 лв., а от 31 до 60 дни - 5 лв. За ипотечните заеми удръжката скача съответно на 10 лв. и 12 лв.

За потребителските кредити има и забрана да се въвеждат такси и комисиони за усвояване и управление на кредита. Освен това банката не може да събира повече от веднъж такса или комисиона за едно и също действие.

По-ниски такси за плащанията от 1 февруари 2017 г.

Най-късно до 1 февруари 2017 г. трябва да заработи ново облекчение на част от банковите такси, свързани с плащанията. По закон това е крайният срок, в който трябва да се въведат т. нар. "платежни сметки за основни операции" с по-ниски удръжки.

Според промените в закона услугите по платежните сметки за основни операции трябва да са или безплатни, или да се предлагат срещу "приемливи такси", които са съобразени с нивото на доходите в страната.

Задължително е въпросните такси да са по-ниски както от таксите за същите услуги, които съответната банка извършва по платежни сметки за "неосновни" операции, така и от средния размер на таксите за "неосновни" операции за цялата банковата система.

Въпросният среден размер ще бъде обявен от БНБ до 15 октомври 2016 г. БНБ ще трябва също да създаде интернет портал, чрез който потребителите да могат да сравняват таксите по платежни сметки в различните банки и другите платежни институции.

Нискотарифните разплащателни сметки ще дават възможност само за конкретен обем банкови услуги – откриване, ползване и закриване на сметката, внасяне и теглене на пари в брой (включително с карта от банкомат и през онлайн банкиране), директни дебити, картови операции (включително плащания през интернет), кредитни преводи (включително периодични плащания). Ниските такси ще важат за неограничен брой операции.

Разплащателна сметка с карта излиза към 40 лв. на година

Межудвременно, неправителствената организация "Граждани срещу бюрокрацията" изпревари БНБ и вече обяви основните такси по разплащателните сметки. От информацията става ясно, че клиентите на банките плащат близо 40 лв. годишно под формата на такси за обслужване на сметката и за поддръжката на дебитна карта към нея.

От тарифите на петте най-големи банки у нас единствено "УниКредит Булбанк" събира сравнително висока такса за закриване на сметка – 12 лв. В повечето от останалите банки услугата е безплатна. В "УниКредит" откриването на разплащателна сметка струва 2.50 лв., а на спестовна – 2 лв. Тегленето на суми от сметката на каса до 2000 лв. излиза 0.10%, но минимум 1 лв. За основните дебитни карти тегленето от банкомат на банката е безплатно, а от друга банка – 0.98 лв.

В "Банка ДСК" откриването на стандартна разплащателна сметка е 2 лв., а месечната такса с дебитна карта е 1.65 лв. Тегленето от банкомат за карти Maestro и Visa Electron е 0.22 лв. от устройство на институцията, а от банкомат на друга банка – 1.10 лв. Тегленето на пари в наличност на каса за суми до 2000 лв. е 0.15%, но минимум 2 лв., а за пенсионери – минимум 1 лв.

В "Първа инвестиционна банка" откриването на разплащателна сметка с карта е 1 лв., а воденето й – 2 лв. месечно. Закриването на сметката пък е на стойност 5 лв. Тегленето на каса в брой до 2000 лв. струва 2 лв., а тегленето от банкомат на банката с основните дебитни карти е 0.20 лв., а на други трезори – 1 лв.

В ОББ откриването и закриването на сметка е без такса, но месечното й обслужване – 2.50 лв. Тегленето на каса е 0.3% от сумата, но мининум 1 лв. и максимум 100 лв. Тегленето от АТМ на ОББ струва 0.30 лв., а на друга банка – 1 лв.

"Пощенска банка" вече е въвела отделна тарифа за "основна платежна сметка", като цените са съвсем леко по-ниски от стандартните. Например откриването на сметката е без такса при стандартна цена от 2 лв., а месечното обслужване е 1.90 лв. при 2.40 лв. за стандартна сметка. Тегленето на суми до 2000 лв. на каса от основната сметка е 0.10%, но минимум 1.50 лв., докато стандартната услуга струва 0.15%, минимум 2 лв. Тегленето от банкомат на банката пък излиза 0.25 лв. от основната сметка и 0.30 лв. от обикновена, а от устройство на друга банка – съответно 0.95 лв. и 1 лв.

0.7 млрд. лв. приходи от такси, 2.2 млрд. лв. - от лихви

Банките все още продължават да печелят предимно от лихви, а не толкова от такси, сочи статистиката на БНБ.

Общо приходите от такси на трезорите у нас към края на август тази година възлизат на 698 млн. лв., което е малко над миналогодишните 672 млн. лв., сочат данните. В същото време приходите от лихви за осемте месеца на 2016 г. са 2.22 млрд. лв. при 2.47 млрд. лв. през миналата година.

Въпреки това печалбата на банковата система през 2016 г. е доста по-добра заради изчистването на портфейлите около прегледа на активите в системата. Към 31 август банките излязоха "на плюс" 1.04 млрд. лв. при 712 млн. лв. печалба за същия период на 2015 г., сочат още данните на централната банка.