Големината му е около размера на зарче за игра на табла

Метеорът, прелетял над България, е с размери от няколко сантиметра и се е движел със скорост от 72 км в секунда, или 200 пъти по-бързо от звука. Той е бил наблюдаван от териториите на още две страни освен България и Румъния - Сърбия и Северна Македония.

Десетина минути преди 22:00 часа българско време любители астрономи от четири страни - България, Румъния, Северна Македония и Сърбия обменят информация за преминаващ метеор. Пръв гл. ас. Георги Латев от БАН проследява съобщенията на колегите си за прелитащото космическо тяло. Пътят му е бил България - Румъния и е наблюдаван поне 3-4 секунди.

"Траекторията му изцяло е била над България, като е пресякъл река Дунав. Посоката е в направлението Вълчидрън - Лом. В това направление се е движело тялото", заяви гл. асистент Георги Латев, БАН, цитиран от БНТ.

Макар все още да чакат повече информация, учените разочароват търсачите на космически камъни - паднали парчета няма, а ако има - не са у нас.

"Неговото снишаване е станало над Видин или Румъния, където вече след последния взрив, който е настъпил, тялото се е взривило в атмосферата и в този смисъл да се каже, че метеорът е паднал, не е много правилно, защото той не е стигнал Земята изобщо", заяви Пенчо Маришки, БАН.

"И ако има намерени частички, те са на територията на Румъния", допълни гл. ас. Георги Латев.

Годишно над Земята падат между 25 000 и 30 000 космически тела, които тежат общо около 100 тона. Между 6 и 12 от тях са дори с големината на пералня. Астрономите не са на едно мнение за големината на снощния.

"Големината му е някъде от размера на зарче за игра на табла", заяви гл. ас. Георги Латев, БАН.

"За да бъде толкова силен звукът при експлозията, би трябвало взривът да е от по-голямо тяло", допълни Пенчо Маришки, БАН.

"Някакво космическо тяло, което не е много малко малко - вероятно от порядъка на няколко метра, не мога да кажа с какъв диаметър е", каза доц. Евгени Овчаров, Катедра по астрономия в СУ "Св. Климент Охридски"

"Много често се случват такива метеори - около 10 на час, разбира се, много по-слаби от това, което видяхме снощи", заяви Пенчо Маришки.

Заради яркостта му учените го наричат болид.

"Ако явлението е много ярко и достигне яркостта на пълната луна, такова събитие се нарича болид. А ако от самото тяло останат частички, които попаднат над земната повърхност или бъдат намерени, те се наричат метеорити", разясни гл. ас. Георги Латев.

Над България има пет регистрирани случая на паднали метеорити - последният е през 1966 година над Свищов и носи името "Павел". Преди 8 години жители на Карлово и Сопот твърдят, че са видели метеорит. Според очевидците той е паднал в посока Средна гора, но така и никой не намери следи от него. А 10 години след падането на гигантския - 20-метров метеорит над руския град Челябинск продължава намирането на малки отломки. Тогава той причини сериозни щети и бяха ранени над 1000 души.

"Това, което видяхме снощи, е един минивариант на Челябинския метеоритен взрив, за късмет без щети", заяви Пенчо Маришки, БАН.

За снощния астрономите още не са сигурни дали е самостоятелен или част от юнските болиди. Но напомнят, че небето ще ни предостави ново ярко шоу в края на юли.