Изоставени магазини и предимно празни улици показват малко признаци на живот във Валандово в Северна Македония, откъдето масово бягат млади хора с надеждата да намерят по-добър живот в чужбина.

Подобно на голяма част от това бедно кътче в Югоизточна Европа, тази малка балканска държава е изправена пред демографска бомба със закъснител, подхранвана от застаряващото население, намаляващата раждаемост и масовата миграция, съобщава БГНЕС.

През последните 20 години Северна Македония е загубила 10% от населението си. По данни на Световната банка и правителството около 600 000 македонски граждани живеят в чужбина. Опустошителният икономически растеж и липсата на инвестиции са засегнали страната, в която в момента живеят едва 1,8 млн. души, през 30-те години на нейната независимост.

"Ако имате малко над 2,4 млн. граждани и повече от една четвърт от тях са напуснали страната, тогава трябва сериозно да се притеснявате за случващото се", казва Апостол Симовски, директор на статистическата служба на страната. Села и малки градове като Валандово, на 146 км от столицата, предлагат малко работни места, което принуждава амбициозните и способните хора да търсят работа другаде.

"Духът на младите хора е систематично потъпкван", казва пред АФП новоизбраният 33-годишен кмет Перо Костадинов. "Ентусиазмът да се бориш и да си останеш вкъщи е изгубен."

Само във Валандово близо 90 процента от доходите на хората са свързани със селското стопанство, което е общ знаменател за цяла Северна Македония.

"Петима от моите приятели от нашия клас от 20 ученици вече са заминали със семействата си в чужбина", казва 24-годишният Боян Николов, член на младежкия общински съвет във Валандово. Случващото се е сурова картина на това накъде се е запътило бъдещето на страната.

"По-добре да робуваш в чужбина, отколкото да си роб у дома"

Според първоначалните резултати от последното преброяване на населението в Северна Македония, проведено през септември, от 2002 г. насам населението е намаляло с над 200 000 души.

След обявяването на независимостта и разпадането на Югославия през 1991 г. мнозина се надяваха, че интеграцията в Европейския съюз ще им осигури спасителен пояс и обещания за по-добро бъдеще. Но пътят на Северна Македония към членство в ЕС беше многократно блокиран, първо от Гърция, а след това и от България, което породи нови съмнения, че страната някога ще се присъедини, и накара мнозина да напуснат кораба. Месечната заплата на тези, които остават, е средно 470 евро.

"По-добре е да си роб за 2000 евро в някоя чужда държава, отколкото да си роб с 300 евро у дома", гласи популярен рефрен в Северна Македония.

Това е повсеместна картина из целите Балкани.

Според правителствени данни на Албания през последните три десетилетия страната са напуснали около 1,7 млн. души, или около 37% от населението.

Стотици хиляди са напуснали и Сърбия, за да се преселят в чужбина след войните през 90-те години на миналия век, които съсипаха икономиката на страната, като според оценки през последните 20 години са напуснали до 10 000 лекари.

"Всички страни от Западните Балкани са засегнати в различна степен от емиграцията", казва Илир Гедеши, професор по икономика в албанската столица Тирана. "Основните причини са икономически, но освен тях все по-важно място заемат и социалните причини."

"Последният влак заминава"

Албания, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия - всички те се надяват, че членството в ЕС ще промени съдбата им.

Откакто се присъедини към блока през 2013 г., Хърватия с население от малко над 4 милиона души се е свило с близо 10% за десетилетие, според предварителните данни от преброяването. Организацията на обединените нации прогнозира, че до края на века Хърватия ще има само 2,5 милиона души. Демографите предупреждават, че малобройното население на страната може да не е достатъчно устойчиво, за да преживее по-нататъшни загуби.

През декември Загреб се опита да обърне част от изтичането на мозъци, като обеща на хърватските емигранти в Европейския съюз до 26 000 евро, за да се върнат и да започнат бизнес.

Но за някои области може би вече е твърде късно. Надписи "Продава се" се мъдрят в източния регион Пожега, един от най-тежко засегнатите от войната през 90-те години на миналия век. По официални данни повече от 16% от населението на областта, наброяващо близо 80 000 души, е напуснало през последното десетилетие.

"На моята улица една трета от къщите са празни", казва 39-годишният Игор Канчар от близкия Брестовац.

Сред тях са сестра му, която се е преместила в Австрия със съпруга си и двете си деца, както и повечето му близки приятели.

"Ако искаме младите хора да останат, трябва да направим детска градина и да им помогнем да си построят къщи", допълва Канчар. "Последният влак заминава, а ние не правим нищо друго, освен да стоим на перона и да махаме".