Борис Анзов е журналист от “Медия Мост България”.

От години живее и работи в Москва. През март беше ранен в Сирия по време на работа. Борис е роден на 11 юли 1980 г. в Гоце Делчев. Завършил е РУДН – Руски университет за дружба между народите. В момента е първи главен директор в изданието “Медия Мост”.

Преди да попадне под снарядите в Сирия, Борис Анзов стана известен с това, че носи българското знаме със себе си и подарява мартеници на войниците: „Където и да съм ходел, българското знаме е с мен, аз съм родолюбец. Всеки от нас е представител на нашата държава и трябва да се гордеем”.

През януари 2014 г. той е българският журналист, който задава въпрос на Владимир Путин. Срещал се е с президента на Чечения Кадиров и с Михаил Калашников. Той е и журналистът, предизвикал с въпроса си говорителя на руското външно министерство Мария Захарова да нарече българският парламент „циничен”, съобщава БТВ.

Оказа се, че съдбата е била благосклонна към Борис Анзов и го е спасила от сигурна смърт. Анзов е можело да бъде на злополучния полет. За това алармира самия той в своя фейсбук профил. Ето какво още пише той:

„Видеото е от същия този злополучен паднал самолет на връщане от Сирия май месец. Страшна трагедия се случи тази сутрин. Падна руски военнен самолет на когото можех да бъда и аз. На борда е имали общо 91 души, 83 от тях пътници. Те са били войници и артисти от ансамбъла "Александров". На борда имало и журналисти. Музикантите от "Александров" трябвало да пристигнат в в руската военновъздушна база в Хмеймим и да поздравят авиогрупата на военно-космически сили за Нова година. Самолетат Ту-154 на руското военно министерство, който изчезна по-рано тази сутрин от радарите се е разбил и паднал в Черно море близо до гград Сочи. Останки от него са открити на 6 км.

Популярният военен хор е познат и на българската публика. През 2015 г. те изнесоха концерт у нас и препълниха Зала 1 на НДК… Засега няма информация пилотът да е изпратнил сигнал за някакъв проблем, което се тълкува като знак, че инцидентът е станал внезапно и екипажът дори не е имал време да реагира. На този самолет можехме да бъдем и ние.

Затова съм във Москва а не в България в Родината си за празниците. Чаках покана от Руското военно министерство за да летим за Сирия.
За моя радост не се оказах в злополучния съмолет в когото загина почти целия военен оркестър Александров, сред който има мой приятели. Даже заедно пяхме военни руски пессни в същия самолет на връщане от Сирия за Москва след завръщането ни от Палмира. Това е началникът на отдел „Култура“ в Министерството на отбраната Антон Губанков. Познавах добре и част от ансамбъла „Александров“, дори имам няколко специални подаръка от тях. Подарявали са ми юбилейни бутилки водка с техния етикет и с музикална капачка по случай 65-годишнината от победата над фашизма. Когато отвориш капачката на бутилката, започва да свири тяхна мелодия. Вечная памет на загиналите

Со святыми упокой, Христе, Души рабов Твоих, Там, где нет ни боли, ни скорби, ни стенания, Но жизнь бесконечная.
Покой, Господи, душу усопшаго рабов Твоих, и елико в житии сем яко человек согреши, Ты же, яко Человеколюбец Бог, прости его их и помилуй, вечныя муки избави, небесному Царствию причастнику учини, и душам нашим полезная сотвори поклон.