Преди 120 години, на 16 август /3 август по стар стил/ 1902 година, в Русе се събират осем мъже, за да сложат началото на Българския колоездачен съюз

Можем само да гадаем дали те са вярвали, че и век по-късно създадената от тях организация ще продължи да съществува. Но сигурно е, че са били достатъчно решителни и прозорливи, за да положат основите на един спортен съюз по време, когато думата „спорт“ е била почти неизвестно понятие, припомнят от Българската федерация по колоездене.

За футбол още никой не говори, леката атлетика е непозната, баскетболът и волейболът чакат своето раждане в мъглявините на бъдещето. Единствено гимнастиците от „Юнак“ вече имат своя стройна организация, чието първенство в хронологията на нашия спорт никой не може да оспорва.

ВЕКОВНИЯТ ПЪТ НА ДВЕ КОЛЕЛА

Създаването на Българския колоездачен съюз /БКС/ не става на празно място. Още 13 години преди това софиянци учредяват свое „бициклетно дружество“. Последват ги Русе, Пловдив, Пазарджик, Плевен, Кюстендил, Сливен, Варна. Любопитно е, че в Пловдив основната маса поддръжници на „машинките с колела“ са арменци и двамата пловдивски делегати на учредителния конгрес /от всичко осем/ са арменци – Кличиян и Гарабедян.

Стабилни са стъпките на колоездачния съюз още от самото начало. През 1909 г. стартира Обиколката на Витоша. Нито едно състезание по какъвто и да е вид спорт у нас не може и отдалеч да се приближи до колосалните традиции на това изумително 93-годишно чудо. Не напразно Обиколката на Витоша е единствената проява в българския спорт, на която е отделено място във френската спортна енциклопедия. Има защо: в целия свят на пръстите на едната ръка се броят колоездачните състезания, родени преди Обиколката на Витоша и съществуващи и досега! И по-сетнешните ръководители на БКС проявяват безспорен вкус към модерното, към новото. Колкото и да е чудно за някои, в това отношение ние изпреварваме почти цяла Европа. Можем само да се гордеем със знаменития факт, че когато през 1924 г. тръгва Обиколката на България, преди нас са само фамозният Тур дьо Франс /1903/, белгийската обиколка /190В/ и Джиро д’Италия /1909/. За сведение – Швейцария пристъпва към своето състезание 9 години след нас, а прочутата испанска Вуелта – цели 11 години! Да не говорим за колоездачни нации като холандци и датчани, които поставят началото на своите обиколки чак след Втората световна война /1948 и 1950/. Изключително здравата организация, създадена от БКС, подплатена с обичта на хиляди към този най-мъжки спорт, предизвиква взривното му разпространение. Още през 1905 г. дружествата /посегашному клубове/ са 27, а в навечерието на Балканската война вече са 74. През 30-те години броят им достига 170 /!/, тогавашният главен редактор на в. „Спорт“ Иван Селвелиев в голяма статия нарича колоездачния спорт № 1 в България, а от Международния колоездачен съюз /чийто член БКС става през 1928 г./ валят поздравления и наричат страната ни колоездачна крепост.