Българският бизнес все повече разчита на работници от Азия
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 5

Узбекистан води класацията по сезонни работници в България за лято 2025
Работната ръка от Централна и Южна Азия се превръща в неизбежен фактор за българската икономика, но административните проблеми в процеса по наемане на чуждестранни работници създават сериозни пречки пред бизнеса. Това показа проверка на екип на bTV, който проследи процеса за наемане на сезонни работници у нас.
От строителството до туризма, българският бизнес все повече разчита на работници от трети страни, но не всички, които получават разрешение за работа, успяват да започнат реално трудова дейност. За мнозина България се оказва само транзитна точка по пътя към други държави от Европейския съюз.
"Цяла Европа има нужда от служители в много от секторите, ако отидете на море в Хърватия ще видите, че ви обслужват работници от същите страни, които работят и в България. Това е процес, който се наблюдава от десетки години, разликата е, че сега България е в тенденцията за внос на работници от чужбина", споделя Марин Демировски, който през 2017 година създава фирма за приемане на работници от трети страни.
Забавяне във визовите центрове
С увеличаване на потребностите на бизнеса се увеличават и проблемите в процеса по обработка на документите. Демировски посочва конкретни срокове, които влияят върху бизнес плановете на работодателите.
"Най-големият проблем е в консулството в Индия, където се чака от 6 до 8 месеца за получаване на час за подаване, проблемът се прехвърли и в Ташкент, Узбекистан, където се чака от 3 до 6 месеца, което е проблем за работодателите, особено за сезонната заетост, защото те получават визи като сезонът приключи", уточнява експертът.
Строги проверки за сигурност
Процесът по наемане на работници от трети страни включва множество проверки. Кандидатите трябва да докажат, че имат необходимата компетентност и чисто съдебно минало. Проверки се правят както в страните на произход, така и от българските институции – ДАНС, ИНТЕРПОЛ и други, които гарантират, че чуждестранните работници не представляват заплаха за националната сигурност на България и Европейския съюз.
Преди тези проверки обаче, се налага първоначална регистрация в Агенция по заетостта. Лиляна Георгиева, директор на Дирекция "Разрешителна и трудова миграция", обяснява, че процедурата е облекчена:
"Ако работодателят реши, че тези работници са му необходими за повече от 90 дни, с променения закон от миналата година за трудова миграция, работодателят може един месец преди да изтече заетостта или пребиваването на лицето да подаде документи в областните дирекции на МВР за удължаване на тази заетост с още три месеца", казва тя.
Важно е да се отбележи, че това разрешение не е валидно за други държави членки на Европейския съюз.
Човешките истории зад статистиката
Личният опит на сезонните работници разкрива друга страна на проблема. Одиня Тиллабоева, която доскоро е била учител в една от най-големите гимназии в Ташкент, сега работи в София. Преди това е работила в Катар, но решава да опита късмета си в Европа.
"Предложиха ми краткосрочна работа в България. Аз бях щастлива, защото това означаваше работа в Европа, шанс за мен да съчетая работата с кратко пътуване след това, а и да разбера какъв е животът тук и просто приех", спомня си тя.
След пет месеца в България, Одиня вече трябва да мисли за подновяване на документите си, което означава временно връщане в страната на произход. Въпреки това, тя споделя положителни впечатления от работата и живота в София:
"Хубавото е, че колегите тук ми помагат доста, изслушват моите въпроси, средата ми харесва, а и хората в София са много мили, усмихват ми се, много ми харесват", казва още Одиня.
Чрез публикациите си в социалните мрежи, тя вдъхновява и други свои сънародници да опитат възможностите за работа в България: "Междувременно публикувам в социалните медии доста неща свързани с живота ми тук, така доста мои приятели от Узбекистан започнаха да се интересуват и какви са техните възможности за работа, така че се опитвам да им дам необходимите отговор", допълва тя.
Данните показват, че именно Узбекистан е страната, от която ще дойдат най-много сезонни работници за предстоящото лято 2025 година. Най-търсените професии за сезонни работници са камериерки и готвачи, които ще бъдат заети предимно в туристическия бранш.
Докладвай този коментар за нередност
×Мунчо: Ако можете, питайте руснаци какво мислят за тези от републиките. Не ги имат за хора.
Докладвай този коментар за нередност
×неразбрал: А вас защо ви е шубе от вноса на работници от Азия?!? За един приятел питам?!?
Докладвай този коментар за нередност
×русенец: Няма ли да е по-лесно за така нареченият български бизнес, да се премести в Азия? Там са хората ви, а не тук!
Докладвай този коментар за нередност
×Подразбрал: А работниците от Азия, веднъж осъзнали се, разчитат на българския "бизнес" основно като плацдарм за изстрелване към страни далеч по-висок стандарт и качество на отношение...
Докладвай този коментар за нередност
×mischi: Тъкмо да покажат на българите как се работи.