„Отиваме на плаж до Малдивите“, се чува край Дунав и група с каяци започва да прекосява реката

Не е нужно да си прекалил със стоенето под лятното слънце, за да предприемеш подобно пътешествие. Оказва се, че голямата европейска река, сравнявана заради своето биоразнообразие с Амазонка, може да предложи плажове, които местните са нарекли Българските Малдиви, както и много възможности за любопитните и приключенски настроени хора с интерес към дивата природа.

Опасваща голяма част от северната граница на България, река Дунав започва все повече да се развива като дестинация за воден туризъм и немалко спортни клубове и бизнеси вече предлагат разходки с моторни лодки или пък приключения с каяци. За няколко часа или за повече дни, с гребна сила или с моторна лодка, просто за разходка, пикник и плаж или водени от гид с опознавателна цел, плаванията по Дунав печелят все повече почитатели и започват да разгръщат потенциала си, пише Капитал.

Като добавка реката сама помага за привличането на хора към себе си, тъй като с всяка изминала година благодарение на отсъствието на големи замърсители и на силата да се самопречиства водите ѝ стават все по-бистри, а разнообразието на животински и растителни видове по-голямо.

Цялата българска отсечка на Дунав е подходяща за плавания с каяци и друг вид лодки. По реката преминават и големи круизни кораби и заедно с делтата при Черно море са едни от най-привлекателните за туризъм райони по нея.

За начинаещите, дори хората с нулев опит, вариант са кратките гребания с каяк до близка дестинация или разходките с моторна лодка. За напредналите в гребането пък „Големият шлем“ е да се премине по целия български Дунав от границата със Сърбия до Силистра или да се направи участие в Международната туристическа регата по река Дунав, известна със съкращението ТИД (от немското Tour International Danubien).

За жалост не всеки може да си позволи пълното щастие да се пусне по течението на голямата река от най-западната до най-източната ѝ част в България, затова като вариант остават изборът на отделни дестинации, много острови с фини, светли пясъци и гледки, които си струва да се видят.

Тръгвайки по течението на реката от запад на изток, някои от най-интересните места се намират в района на Никопол. Там най-активно в развитието на речния туризъм е местното сдружение „Амур-Никопол“. Създадено първоначално за риболов, дейността му бързо се насочва към друга употреба на лодките, които започват да се използват за разходки по Дунав.

„Имаме много любими места по никополската част от Дунава, но за мен начело е остров Катунара, който е един от т.нар. Български Малдиви“, разказва председателят на сдружението Бисер Георгиев. През миналата година от сдружението закарват там туристически маси и пейки и устройват място за пикник. Използват го, за да приготвят традиционната рибена чорба, риба на скара или на шиш и други дунавски специалитети.

Островът е дълъг 2-3 километра, като варира спрямо сезона, и най-голямата му атракция освен дивотата е голямата пясъчна ивица, появяваща се през лятото и есента с дължина, която може да достигне над 300 метра.

Освен въпросния Катунара Българските Малдиви включват още десетина острова, образувайки речен архипелаг. Най-големият остров от групата е дълъг около 5 километра и освен любопитни туристи на него може да бъдат забелязани диви свине, сърни, зайци, лисици, чакали, фазани и много други видове птици, сред които и гнездяща двойка от редките морски орли с размах на крилете, който може да достигне 2.4 метра

Срещат се и впечатляващите с размерите си къдроглави пеликани, които от няколко години гнездят на остров Персин.

Продължавайки на изток по течението на реката, се намира един от най-интересните райони на българския Дунав - този на Беленеи по-конкретно на територията на природен парк „Персина“, който е и единствената зона с такъв природозащитен статут по цялото българско поречие.

Паркът включва най-големия български и четвърти по големина в Европа дунавски остров - Персин (дълъг е около 15 км), както и още няколко острова и части от землищата на градовете Белене, Никопол и няколко села. Районът е от изключителна важност за биоразнообразието и привлича много любители на дивата природа и особено на птиците, тъй като там могат да се срещнат над 200 вида пернати, немалка част от които изключително редки и защитени от закона.

Части от района са достъпни само с научна цел и на тях не се допускат туристи, за да не се наруши крехкото равновесие на природата. Основната част от територията обаче може да се разгледа и един от най-добрите начини да се направи това е с лодка. За да разкрият това богатство на повече хора, местните ентусиасти, стоящи зад платформата „Дунавска вълна“, са решили да организират рибарите с лодки в района на Белене и да започнат да предлагат водни разходки.

В момента на разположение са 15-16 моторни шестметрови лодки от характерния рибарски вид, наричан тутраканка които могат да поемат по трима души всяка.

Следваща дестинация на обиколката е намиращият се точно срещу централния плаж на Белене остров Магарец. Там туристите могат да се докоснат до дивата природа, често да видят над себе си прелитащите птици и след това да се отправят към основната по-широка част на Дунава, откъдето се вижда и Румъния. Групите, които превозват с моторни лодки в района на Белене, често включват и деца, като се препоръчва да са на поне 4-5 години, за да може да облекат спасителни жилетки. Често разходките включват и пикник наблизо, плажуване на някои от островите през лятото и плуване в реката.

Следващ интересен район по Дунав с възможност за гребни приключения е Свищов. Там активен е местният Каяк клуб „Свищов“. Гребанията, които организират от клуба, най-често са между Никопол и остров Вардим. В плановете влизат и уикенд плавания по отсечките Никопол-Свищов през първия ден и Свищов-Русе за втория.

Освен стандартните гребания по течението се организират и малко по-предизвикателни обиколки на остров Вардим, който е третият по големина в българската част от Дунава. Макар и да включва гребане срещу течението, тази обиколка е подходяща за начинаещи, дори за деца, и задължително включва почивка и пикник на специално място при носа на острова.

Една от атракциите на плаването е преминаването през живописния канал, прокаран през острова.

Когато нивото на реката позволява, Вардим може да се пресече през този сенчест канал, заобиколен от диви гори. Именно това е и най-чаровната част от плаването - гребеш под огромни тополи, дъбове и брястове, както и прелитащи чапли, корморани и други птици.

Един от най-интересните нови видове, които могат да бъдат открити на този остров, обаче не са във въздуха. През 2020 г. се появиха първите сигнали за завръщането на бобъра в България, за който нямаше данни да се е появявал на наша територия от 150 години. /За първи път завръщането на бобрите беше регистрирано в природен парк „Русенски Лом“ - б.р./ Новината за завръщането му беше голямо събитие не само в средите на природозащитниците и беше последвана от още данни за следи от рядкото животно.

Именно остров Вардим е едно от обиталищата, които едрият гризач си е харесал за свой дом. Хората, прекосяващи канала, могат да забележат пречупените клони близо до брега със следи от мощните зъби на животното. За да потвърдят, че Вардим се обитава от бобри, хората от Каяк клуб „Свищов“ са разположили на острова фотокапан, с който освен гризача са заснели и сърни, диви прасета, язовци, диви котки, видри, лисици, чакали и много птици.

„Водата в Дунава става все по-чиста и хубава за плаване и плажуване. Аз съм от Силистра и си спомням в детството ми как беше пълно с мазут по бреговете. Сега за щастие водата е много по-чиста и разликата е наистина огромна“, казва Радослав Йорданов от свищовския каяк клуб.

Изводите му се потвърждават и от някои научни изследвания, които определят Дунав като една от най-бързо самопречистващите се екосистеми в света

Ако има класация за най-типично дунавско място по реката, определено Тутракан трябва да е в челото ѝ. Малкият град е тясно свързан с Дунав, лодките и риболова. Старата му част се отличава с характерна архитектура, а лодките тутраканки се забелязват често близо до брега. Освен тях обаче по течението може да се видят и каяци, с които от местното Сдружение за развитие на туризма в района на Тутракан организират турове.

Най-често каяк приключенията им циркулират около защитена местност „Калимок-Бръшлен“ и Малък Преславец и едноименното блато.

„Насочили сме се натам, защото тази отсечка от Дунав включва много красиви и интересни острови. Българският бряг е изключително красив, с множество възвишения и хълмове“, споделя Лидия Светославова, която е учредител на сдружението. Едно от най-приятните изживявания според нея е, когато с каяците успееш да се доближиш на такова разстояние до колониите от редки птици, че можеш да ги наблюдаваш, без да ги застрашиш.

Задачата на сдружението, макар и деликатна, е да популяризира уязвими места със защитен статут като „Калимок-Бръшлен“, за да научат повече хора за природното им богатство. Влажната зона „Калимок-Бръшлен“ е все още слабо популярно, но изключително интересно място. Природно то е било разливна територия, каквито е имало много по поречието на Долния Дунав и са били изключително полезни и пълни с живот, докато не се стига до масовото им пресушаване по време на комунизма.

През 2000 г., като част от мащабен проект, влажната зона е била възстановена, а през 2001 г. и обявена за защитена. Направени са отводнителни канали и водни огледала и така животинският и растителен свят се възстановява бързо. В „Калимок-Бръшлен“ до момента са регистрирани 240 вида птици, което е близо половината от всички регистрирани в България. На фона на цялото това богатство след огромни усилия на природозащитници в района се завръща и една от най-атрактивните и редки птици на Балканите - къдроглавият пеликан. За да гнезди във влажната зона, за него са изградени специални платформи и е осигурено нужното спокойствие.

Изглежда условията в „Калимок-Бръшлен“ допадат на едрата птица с кожена торба под човката, защото от тази година там вече се помещава най-голямата гнездяща колония от този рядък вид в страната.

Друга препоръчана дестинация в района, до която се организират каяк турове, е блатото Малък Преславец, разположено непосредствено до Дунава.

То също впечатлява с птичето си изобилие, но е и известно с нещо друго - наричат го Царството на водните лилии. В Малък Преславец се намира най-голямото известно на Балканите естествено находище на водни лилии. Обикновено в края на май и началото на юни е цъфтежът на растенията и това е и най-красивият период за гребане в блатото. През остатъка от годината обаче мястото също има какво да покаже и затова често е включвано в програмите на тутраканското сдружение, организиращо плавания с каяци. До блатото се стига по асфалтов път, има място за пикник, пейки и беседки и привлича туристи. През юни там се организира и Фестивалът на водните лилии.

Друго място по Дунав, където се развиват, и то успешно не само гребен туризъм, но и гребните спортове, е Русе

Един от основните „виновници“ за това е местното Туристическо дружество „Приста“. Според неговия председател Сашо Попов гребането е много популярно в Русе и е сравнително безопасен вид туризъм. „Всеки средно подготвен физически здрав човек може след кратък инструктаж да тръгне и да се движи безпроблемно по реката“, добавя Попов.

Дружеството регулярно организира събития, които обявява в своята група във фейсбук. Те са отворени за всички желаещи срещу символична такса за покриване на разходите по организацията и придружаващия транспорт. Всеки месец дружеството има по едно събитие с каяци, а понякога и повече.

Най-честите маршрути са в близост до Русе. Понякога се потегля от Свищов или от Белене и с една нощувка се стига до русенската хижа „Приста“. Друг препоръчан маршрут е с тръгване от село Мечка западно от Русе и след еднодневно гребане по течението на реката се достига града. Любим сезон за председателя на клуба е лятото, защото тогава Дунавът се избистря и се появяват множество пясъчни участъци по островите.

Речните приключения, които организират русенци, са подходящи и за семейства с деца, като тези, които са на възраст поне 6-7 години, могат да заемат и предното място в двойния каяк и да бъдат в ролята на юнга.