Български учен спечели 2 млн. евро за разработване на нов изкуствен интелект

Наградата е от Европейския съвет за научни изследвания. Проектът ще може да се прилага в сфери като медицина, самоуправление на автомобили, финанси и сигурност, предаде БНТ. 

Проф. Мартин Вечев е сред водещите учени в сферата на компютърните науки и изкуствения интелект. Работи в Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих. Сред множеството отличия, които получава по света е наградата „Джон Атанасов”, която се присъжда от президента на България за високи постижения в областта на компютърните науки.

Създава съвършени математически алгоритми, с които може да се проверява изправността на самолетите, корабите и военните машини. Също така е предприемач. През последните години разработва ново поколение изкуствен интелект. За проекта е награден с 2 млн. евро от Европейския съвет за научни изследвания. Това е второто му отличие от европейската организация.

"Самата награда е посветена на създаването на нов тип изкуствен интелект, който е по-надежден и по-сигурен от сегашния. Ако трябва да дадем пример със сегашния изкуствен интелект, който се използва в автомобилите – например промяната на климатичните условия, ако завали дъжд или сняг, той може да заблуди изкуствения интелект, дори и най-напредналия и той да обърка нещо просто като истинския знак, който е „СТОП“ със знак за ограничена скорост и по този начин автомобилът да не спре и да сътвори ПТП. И подобни грешки не са частен случай, те се случват във всички части на изкуствения интелект. Идеята на проекта е да създаде нов тип изкуствен интелект, който не само работи надеждно и сигурно, но и позволява да се покаже чрез математически методи, че такива грешки не може да се случат. Така гарантира и че системата работи правилно спрямо дадени регулации, изисквания", обяснява проф. Мартин Вечев – професор по компютърни науки.

По разработването на новия изкуствен интелект проф. Вечев работи с екип от 30 души в България и Швейцария.

"Проектът е за 5 години, но още от самото начало очакваме нови резултати. Той ще засегне всички сфери на изкуствен интелект, дали са автомобили, дали е застраховане, финансовият сектор, информационната сигурност, роботиката. Ние работим по тази тема някъде около 4 години вече и на базата на тези научни резултати, разработки, ние създадохме и дълбоко технологичен стартъп - компанията LatticeFlow, която е един от световните лидери в сферата на надеждния изкуствен интелект", казва проф. Мартин Вечев – професор по компютърни науки.

Учени наричат наградите, които дава Европейският съвет за научни изследвания „Шампионска лига”. Тази година в нея са опитали да влязат над 2600 изследователи. Отличените са близо 10% от тях.

"Това де факто е единственият инструмент в Европа, който финансира идеи, с мотото голям риск, голям скок. Тоест това са идеи, които могат да доведат до огромен напредък в науката, в иновациите и дефакто по-нататък в бизнеса. Например в ранната диагностика медицинска диагностика на рак на гърдата, могат да се спасят над половин милион жени на година. Но специалистът да погледне и да потвърди или отхвърли тази хипотеза, т.е. ще се формират нови модели на работа между хората и машините", казва проф. Мартин Вечев – професор по компютърни науки.

Според доктора по футурология Мариана Тодорова навлизането на изкуствения интелект в медицината е крачка към частично решаване на проблема с недостига на лекари и медицински сестри в България.

"Специално тенденциите за личните лекари е, че те наистина това може да помогне, където е необходимо да се справим с тази криза, а в други сфери и страни личните лекари да бъдат редуцирани, защото има една платформа, наречена „Доктор Уотсън“, тя се използва в Америка, в която човек сам описва своите симптоми и до 87% точност може да бъде правилно диагностициран като касае се за сравнително здрави хора, които нямат множество и комплексни заболявания, които взаимно влияят едно на друго и усложняват клиничната картина, но трябва много ясно да кажем, че поне на този етап винаги ще трябва да има специалист, който да верифицира, да потвърди подобна диагноза, но да, това би било част от решението, както и за хирурзи, както за образни диагностици, също така в Южна Корея и Япония все повече се използват роботи за медицинска грижа, т.е. те заменят санитари, медицински сестри. Това, което се прие да речем на заседанието на ЮНЕСКО и беше мое предложение от името на България, беше, когато един пациент е под медицинско наблюдение и в част от този процес участва изкуствен интелект като следене на здравни параметри, той винаги да бъде информиран за това, а ако е неспособен да бъдат информирани и неговите роднини. Рамката, изработена от ЮНЕСКО е с препоръчителен характер, не е със задължителен и това дава доста голяма свобода на Китай, на Америка, на Русия да използват не толкова добронамерен начин постиженията на изкуствен интелект", обяснява доц. Мариана Тодорова – доктор по футурология и учен от Института по философия и социология към БАН.

За да се избегнат злоупотреби и грешки на системите, в Европейския съюз се изготвя нов закон по изкуствения интелект. В него системите в здравеопазването ще бъдат считани за високо рискови и ще подлежат на по-строг контрол. Главен докладчик в Комисията по индустрия на Европейския парламент е евродепутатът Ева Майдел.

"Няма нищо лошо един медицински работник да работи заедно с компютър или заедно с робот, но… крайното решение е в ръцете на професионалиста", казва Майдел.

Новият Закон в Европа ще е фокусиран и върху контролирано използване на изкуствения интелект в сектор сигурност.

"Алгоритъмът, който решава какво виждаме върху нашия Фейсбук всъщност се задвижва от изкуствен интелект. Или апликацията, която ни показва как да намерим пътя си с GPS, също се задвижва от изкуствен интелект. Но се използва и от органите на реда, например от органи на полицията, които се опитват да разпознаят престъпник чрез биометрични данни", допълва евродепутатът.

"В Китай от септември 2020г. започна да функционира системата за социален кредит или за социален рейтинг, тъй като те имат инфраструктура навсякъде, особено в големите градове са с камери, тези камери са свързани с такава система за лицево разпознаване и всяко лице може да бъде свързано с неговата идентичност, което предполага пълно или тотално следене, като се наблюдават и кредитни досиета, банкови истории, плащане на данъци", допълва доц. Мариана Тодорова.

"Ние не искаме да следваме модела на Китай, които използват тази система или лицевото разпознаване както и където сметнат за добре. Това, което бихме искали да постигнем с колегите е тази правна рамка да не бъде само европейска, тя да стане международна, да бъде призната и от нашите демократични партньори. Лицевото разпознаване да бъде разрешено само в определени случаи и то да бъде подсигурено за представители на правоохранителната система, когато трябва терорист да бъде открит, когато имаш изключително опасен човек, който бяга от полицията, да може по-бързо да бъде локиран къде се намира. Но никой тук в ЕП не иска изкуственият ни интелект непрекъснато да ни проследява и ние няма да го позволим", допълва Майдел.

"Сегашният изкуствен интелект де факто не идва с тези гаранции, с тези свойства, за които говорим. Той някой път работи, някой може да не работи. Идеята на този проект е да създаде следващото поколение изкуствен интелект, където вече може да гарантираме, че като приложим в практиката вече ще прави това, което трябва", допълва проф. Вечев.

БНТ: Чия ще е отговорността от взетите решения на изкуствения интелект?

Ева Майдел: Хората, които произвеждат и правят изкуствения интелект са едни, другите, които го използват и вкарват данните са други и това вече влияе на трети. Към момента за изкуствен интелект, който не е високо рисков, това което законодателството предвижда е, че компанията, която ще използва, ще внедрява данните, ще захранва изкуствения интелект ще бъде отговорна и за решенията, които се случват.

БНТ: Кога ще е готов новият закон за изкуствения интелект в Европа?

Ева Майдел: Ще отнеме няколко месеца да приключим разговорите в Европейския парламент. Може би ЕП би приключил своята работа към края на тази година, но след това ни предстоят важни преговори с Комисията и Съвета. Ние искаме да сложим правни рамки, защото всичко това, за което говорим днес има по-широки геополитически последици. Особено, когато виждаме какво се случва с последствия на руското нападение и войната в Украйна. То ни показва колко е важно демократичните сили в света истински да се опитат да спечелят надпреварата в цифровия сектор.

"И докато в Европарламента се работи активно по регулацията, в България все още не се обръща голямо внимание на тази тема", казва доцент Тодорова.

Другите държави имат официализирани тези документи, съответно те са включени в плановете за възстановяване и това дава много ресурси и за научна, и за развойна дейност. Струва ми се, че на ниво държавно управление този аспект все още е в периферията и трябва, неотложно е да се обърне внимание.

С навлизане на умните машини се очаква постепенно да изчезнат професии като охранител, шофьор, офис мениджър и готвач на бързи храни. В същото време се създадат нови професии – например дизайнер на облачно пространство и специалист по дигитална смърт. Вторият заличава данни от нашата биография в онлайн пространството.

"Има риск да се стигне до момента, в който се отвоюват и се определят човешки квоти в определени професии. Ние все още не сме готови за това. Затова се дискутира и въпроса за универсален, минимален базов доход, който ще даде шанс на хората, които биват засегнати да се преквалифицират", смята доц. Тодорова.