Д-р Георги Лазаров е по-прочут като ортопед в САЩ, отколкото в родния Пловдив. Работил дълги години в Националния център по хирургия на ръката към световноизвестния университет “Дж. Хопкинс”в Мериленд. 

В списъка на преуспелите по света пловдивчани докторът заслужено заема челно място. 86-годишният мъж е пример за осъществил американската мечта емигрант. Зад успеха му обаче има много пот, труд и талант. Навъртял е 50-годишна практика като лекар-хирург в Балтимор, споделя Марица

За българската общност в Балтимор и Вашингтон Джордж Лазар е един от хората, направили най-много за разпространяването на родната култура и традиции отвъд Океана.

Родовата история на Лазаров крие драми - по време на Априлското въстание неговите прабаба и прадядо са убити от османците в Карлово. Първи от рода под тепетата се заселва дядото на Лазаров, който в края на ХIХ век основава първия търговски център „Павильона”. 

Георги учи в елитния френски колеж „Свети Августин” в родния си град. Поради липса на средства Лазаров не успява да запише математика в Софийския университет, каквато е мечтата му. Учи медицина в Пловдив, макар да не му се става лекар. Специализира ортопедична хирургия, където механиката има голямо приложение. През 1964 г. е сред основателите на първата клиника по хирургия на ръката към Медицинския факултет в Пловдив. Обаче не е член на БКП и властите спъват развитието му, замразяват научните му трудове за трансплантация на костите на ръката. 

Лазаров и съпругата му емигрират в САЩ през 1971 г. Бил обявен за у нас невъзвращенец и “изменник на Родината”. Отвъд океана прави шеметна куриера. Прочутият професор Раймонд Къртис го приема в екипа си в университета “Дж. Хопкинс” в Балтимор. Така българският лекар, заедно с д-р Къртис, става един от основателите на Националния институт по хирургия на ръката в САЩ. 

България имаше отлични специалисти в хирургия на ръката много преди тази специалност да се развие в САЩ, тогава идваха американски лекари да се учат у нас, сега обаче там имат сериозен напредък, казва д-р Лазаров. 

Той е бил един от първите лекари в света, реплантирали напълно отрязани пръсти на ръката. Досега докторът е присадил над сто. Болните идвали в спешната хирургия, като носели отрязаните си пръсти в кутия с лед. Д-р Лазаров е и един от първите хирурзи в САЩ, а може би и в света, който е накарал да “оживее” отрязана над лакътя ръка. Благодарение на него жената с “присадената” ръка не само я ползва, но и работи с нея. 

Присаждането на напълно отрязани пръсти е изключително дълга и сложна операция. Извършва се с микроскоп заради миниатюрните игли, с които се работи. Шевовете се правят със специален лазер. 

Има повече от 100 случая, когато са му носели отрязан пръст, съхранен в лед, и го пришивал на ръката. Имал и няколко случая, когато съм пришивал цяла ръка, отрязана от раменната кост, разказва  д-р Лазаров.  Имал случай, когато момиче си държало ръката извън автомобил по време на движение и при близко разминаване с друга кола е отрязана от ябълката на рамото. Само бързата реакция на близките , които са съхранили отрязаната ръка в лед, е помогнала на доктора да направи успешната операция. За благодарност получил от момичето, чиято ръка спасява,  медальонче. Носи му късмет - на него закачва ключовете си. 

Въпреки славата и успеха зад граница, пловдивчанинът следи внимателно събитията в родината. След промените през 1989 г. се връща в родния град поне веднъж годишно.

Дори като пенсионер видният медик не е спрял да работи. Когато не помага в клиниката към университета „Джонс Хопкинс”, посвещава времето си на богата благотворителна дейност чрез фондациите St. George Foundation в Балтимор и „Свети Георги Победоносец” в София. 

Лазаров спонсорира хора, интересуващи се от българска народна музика в САЩ. У нас той е известен като организатор на годишните музикални конкурси за нова българска симфонична музика в такт 7/8, с които стимулира композиране на произведения с българско звучене и популяризира българската народна музика в Америка. Помага и на националния конкурс за нова българска народна музика в Чепеларе.

По инициатива на д-р Лазаров са издигнати осем паметника. За съгражданите си в родния  Пловдив д-р Лазаров е човекът, спонсорирал изграждането на паметниците на гениалния художник Цанко Лавренов, както и на емблематичните образи на пловдивската бохема - Александър Николов, Сашо Сладура, убит в лагера „Слънчев бряг” до Ловеч, и градския любимец Мильо. Лазаров спонсорира и  паметника на пер Камен, любимия си учител по философия,  убит през 1952 г. по скалъпени обвинения, че „шпионирал” за Франция. Скулптурите са на  Данко Данков. 

Последният спонсориран от д-р Лазаров паметник е на убития писател дисидент Георги Марков. Той е един от 10 500 българи, отървали се от комунизма. Двама от тях сме аз и съпругата ми. Георги Марков трябва да се изучава в училище, споделя известният доктор филантроп. 

За благотворителната му дейност и за заслугите му за прославата на България по света д-р Лазаров е обявен за почетен гражданин на Пловдив и е награден със Златна лаврова клонка от нашето Външно министерство през 2011 г.