В 60 от 81 области на южната ни съседка, в които се произвежда зърно, сеят наши селекции

Българската пшеница става все по-голям хит в Турция. Докато кризата в нашата селскостопанска наука се  задълбочава, в съседна Турция браншът бележи бурно развитие, което се отразява и на търсенето както на хлебно зърно, така и на други фуражи, пише Nbox.bg

Интересното е, че вместо да внасят готова продукция отвън, турското правителство насърчава вътрешното производство, съсредоточавайки се върху вноса на качествени семена, осигуряващи висока продуктивност.

Така от няколко години турските компании масирано сключват договори с българските аграрни институти, които са под шапката на Селскостопанска академия. Техния имидж в селекционната наука е много висок, а лицензионните права върху родните сортове – доста по-конкурентни като цени спрямо тези на известни световни компании.

Десет наши сорта хлебно зърно

Официално са вписани в сортовата листа на Южната ни съседка. Това са „Аглика“ и „Галатея“ – дело на селекционерите от Добруджанския земеделски институт „Генерал Тошево“, „Венка“ – разработка на Института „Образцов чифлик“ – Русе и седем сорта на „Института по растителни и генетични ресурси“ в Садово. Това са селекциите „Садово 1″, „Момчил“, „Катя“, „Юнак“ и „Гея 1″, „Царевец“ и последният, който още е в изпитание – „Никибо“, научи Nbox.

„Още седем сорта наша пшеница, създадени в Добруджанския институт, чакат да бъдат сертифицирани“, каза за медията ни директорът на научното звено доц. Иван Киряков. В изпитванията са включени българските сортове „Енола“, „Ивета“, „Милена“, „Стояна“ и други, създадени от нашите учени в Добруджанския земеделски институт.

„Нашите пшеници дават добиви от 850 до 1100 килограма от декар в Турция“, каза доц. Иван Киряков. Той изтъкна, че при поливни площи сортът „Аглика“ там дава добив от 1050 кг от дка,  а в Турция над 45-50% от нивите са поливни.

Земеделците в югоизточната ни съседка жънат обичайно по 550 кг хлебно зърно, а в години на суша прибират с около 100-150 кг по-малко. „Над 60 от общо 81 области в Турция, където традиционно се произвежда зърно, вече сеят българска пшеница. Българските сортове са високопродуктивни“, каза още доц. Киряков.  

От две години Институтът по зърнени култури в Карнобат също изнася за Турция базови семена от 15 сорта български ечемик. „Те показват изключително добри резултати и превъзхождат по качество и добив редица турски сортове“, отбелязва директорът на института проф. Драгомир Вълчев.

При високите добиви от българските сортове фермерите в Турция печелят много повече, затова и тяхното търсене расте, въпреки роялти таксите, които търговците плащат на родните институти за тях. И докато търсенето на семена от страна на българските производители спада, интересът от турския бизнес се множи. За сравнение, годишно в България се сеят максимум по 2 милиона декара с ечемик, докато в Турция са 30 млн. дка.

Друг пример за засиления интерес към разработките на Карнобатския земеделски институт е към наскоро одобрения нов сорт пивоварен ечемик „Ситара“.

„Реално в страната той ще започне да се произвежда след около две години, но бизнесът от южната съседка взе проби за изпитване в Турция, което е далновидно предвид качествата на този сорт“, посочи проф. Драгомир Вълчев.

Подобно на колегите си от Карнобат и учените от русенския Институт по земеделие и семезнание в Образцов чифлик са засилили контактите си с турските компании, търсещи пшеница, люцерна и друг вид семена.

Българските селекции на люцерна са едни от най-старите на Балканския полуостров, те датират от 1905 г., казват селекционерите на Института.

Междувременно, Турция е силно притеснена от факта, че Русия може да спре доставката на руската пшеница, след като диспутът между Москва и Анкара за сваления руски военен самолет постави под въпрос бъдещите доставки и замрази новите сделки, съобщава Reuters, като се позовава на търговци и аналитици от бранша.

Към момента Русия не е предприела мерки, засягащи износа на зърно за Турция, която е най-големият купувач на руска пшеница. Корабите отпътуват от руските пристанища по график. Търговците и в двете страни се страхуват, че или Русия ще ограничи износа на зърно за Турция, или Анкара ще ограничи сделките с Москва, тъй като конфликтът им за свалянето на руския бомбардировач Су-24 в близост до сирийско-турската граница на 24 ноември ескалира. Както стана ясно преди дни, Русия вече забрани вноса на някои турски храни, а Анкара готви отговор.