Опитват се да прокарат „Южен поток“ в Европейския съюз под формата на „Български“, но Кремъл напразно се надява, че ще накара ЕС да приеме един от руските проекти, се казва в коментар на Иван Преображенски за ДВ.

Руските власти и „Газпром“ се надяват, че неотдавнашният отказ на Украйна да купува руски природен газ е временно поражение. В бъдеще ще има голяма политическа победа: съгласието на Европейската комисия за осъществяването на един от двата проекта за тръбопроводи в Южна и Централна Европа. Това може да бъде както „Южен“, така и „Турски поток“. А може и микс от двата тръбопровода. Икономическите прагматици могат да предположат, че „Газпром“ търси начин да компенсира понесените по-рано загуби при проектирането и реализирането на тези потоци. Но двата проекта, на първо място са политически, а не икономически, което се потвърждава от дипломатическия шум около тях.

Въпреки оптимистичните разсъждения на руските чиновници затова колко изгодни са за страните тези проекти, в действителност Москва се интересува преди всичко от възможността да влияе върху регионите на Южна и Централна Европа. А нейните потенциални съюзници по тези проекти се вълнуват единствено от печалбите, така че изглежда има шанс да се постигне споразумение.

Българската мечта

Веднага след Нова година в българската преса се появиха съобщения за възобновяването на проекта „Южен поток“. Ще напомним, че лично руският президент Владимир Путин обяви неговото закриване, след като България излезе от консорциума за изграждането му. Завръщането към този проект в първоначалния му вид е недопустимо от гледна точка на репутацията. Владимир Путин би изглеждал като губещ, който скланя глава пред ЕК. Кремъл никога няма да се съгласи с това. Не е учудващо, че президентският говорител Дмитрий Песков категорично опроверга възможността за възраждането на „Южен поток“.

Изглежда, че това е край на разговора. Но София е намерила компромисен вариант. Българският премиер Бойко Борисов е предложил не само да се преименува част от „Южен поток“ в „Български“, но и да се направи „нов“ тръбопровод, който от юридическа гледна точка, е български. Това като че ли ще отговаря на изискванията на антимонополния Трети енергиен пакет на ЕС, които пречеха за изграждането на „Южен поток“. Въпросът се състои в това, откъде ще се вземе природният газ за българската тръба.

И тук много на място се оказва проектът за тръбопровод „Турски поток“, който беше анонсиран отново от Путин, когато обявяваше края на „Южен“. Тази тръба от самото начало се предвиждаше да достигне границата на ЕС и там да приключи. Останалото е проблем на самите европейци, лукаво говореха в Москва. След това турците свалиха руския бомбардировач Су-25, участващ в операцията в Сирия, и отношенията между двете страни рязко се развалиха. Изглеждаше, че и на „Турски поток“ може да се постави кръст.

Но изведнъж се разрази политическият конфликт между Иран и коалицията от арабски държави начело със Саудитска Арабия. До директен сблъсък нещата още не са стигнали. Войната в Персийския залив би довела не само до рязко съкращаване на доставките на петрол за световните пазари, но и до прекратяване на търговията с катарски втечнен газ.

Точното време да се напомни на европейските потребители за „синьото гориво“ и руските тръбопроводни проекти. И Москва чрез министъра на енергетиката Александър Новак, който заяви, че очаква предложения от европейските и турските партньори, направи това.

Иранският джокер

Всички тези изказвания са заигравания, танц с дайрета около централата на Европейската комисия, която Кремъл се надява да убеди, че европейците не могат да минат без руски газопровод. Само дето ЕК мълчи на официално равнище за голямо разочарование на „Газпром“ и Москва.

В Брюксел разбират, че няма за къде да бързат. За изграждането на тръбопровода е необходимо време. Ще има ли по-нататъшно изостряне на иранско-саудитския конфликт и дали ще намалеят доставките заради него за ЕС? Отговорът ще научим скоро. За момента международната общност премахна санкциите, наложени на Иран. Това е много съществена промяна на ситуацията и е по-добре да се изчака, отколкото да вървим по пътя на руските газови геополитици.