Ясен случай на трудова експлоатация: една българска болногледачка в Германия е работила 147, а не 30 часа седмично. Сега работодателят ѝ ще трябва доста да доплаща. Решението на германския съд създава прецедент.

Българската болногледачка спечели делото пред Берлинския областен съд. Съдът призна, че записаните в трудовия ѝ договор 30 работни часа седмично са нереалистични и ѝ призна минимално трудово възнаграждение за 21 часа всеки ден. Болногледачката пристигнала в Германия с посредниченството на агенция, за да се грижи за 96-годишна жена. Агенцията рекламира услугите си с изречението "24-часова грижа у дома" - и въпреки това в договора на българката били вписани едва 30 работни часа седмично, разказва Дойче Веле.

В конкретния случай грижите за 96-годишната жена били многообразни: лична хигиена, помощ при хранене, домакински задължения и социално общуване. Болголедачката била задължена на живее в жилището на възрастната жена, където и да преспива.

В исковата ѝ молба се настояваше за трудово възнаграждение за няколко месеца, по 24 часа в денонощието. Болногледачката от България се аргументираше с твърдението, че започвала работа в шест сутринта и работела до късно вечерта, а през нощта също трябвало да бъде на разположение.

В крайна сметка съдът ѝ присъди минимално трудово възнаграждение за работно време от 21 часа в денонощието и постанови, че е задължение на работодателя да следи за спазването на работното време. Това в случая не било сторено. Съдът подчертава, че заплащане се дължи и за часовете "на разположение" през нощта, като посочи, че тя все пак "е имала възможност да да не изпълнява задълженията си за кратък период с продължителност 3 часа в денонощието." Тъкмо поради това присъденото трудово възнаграждение е за 21 часа в денонощието.

Присъдата може да бъде обжалвана пред Федералния съд.