"Няма отговор на въпроса защо се спира плановият прием в лечебните заведения. Аргументът, че трябва да се пазят легла за пациенти с COVID-19 не издържа, защото тези легла веднъж определени, така или иначе се пазят"

Това заяви в интервю за БГНЕС адвокат Свилена Димитрова, която е председател Българска Болнична Асоциация (ББА).

ББА си поставя за цел да бъде обединител на болниците. Към момента членове на асоциацията са частни и общински болнични заведения. От асоциацията смятат, че решението на здравния министър за спиране на плановия прием и плановите операции в лечебните заведения може да е по-опасно за пациентите от причината за взимането на това решение. Те считат, че няма аргументи, които да подкрепят такава стъпка и призоваваха заповедта да бъде преразгледана.

Година след като у нас бяха регистрирани първите случаи на COVID-19, наблюденията на ББА показват, че болниците са създали организация, така че проблеми, които са били отчетени при първата и втората вълна да не се повтарят.

„Има, разбира се, някои сегменти, по които ние нямаме много възможности за реакция и колкото, и да сме наясно с проблематиката, нямаме бързо решение. Такъв проблем е казусът с персонала. Колкото повече се увеличава броят на хоспитализираните пациенти, това означава и ангажиране на по-голям брой медицински специалисти, лекари, сестри и санитари в COVID-отделенията. Надявам се да няма лечебни заведения, които да останат без лекари, които да влизат в COVID-отделенията, както се случи при втората вълна“, посочи Свилена Димитрова.

Отново се появяват проблеми, свързани с доставките.

„Касае се за забавяне на някои медикаменти или тяхната липса. Бяхме сигнализирани от различни членове за такива проблеми. Така че се надявам Министерството на здравеопазването да намери много бърз начин да реагира. Става въпрос за Ремдисивир – едно от лекарствата, които най-масово се ползват. Такъв случай има от Русе, като предстои да уточним дали това са единични забавяния или става въпрос за по-генерален проблем за цялата страна“, подчерта председателят на ББА.

По време на тази трета вълна тя получава информация, че масово пациентите се нуждаят от кислородотерапия.

„Това означава, че трябва да се осигури гарантирана доставка на кислород. Още работим по това да видим дали има проблеми с доставката на кислород, каквито единични сигнали получихме“, подчерта тя. Ако има такава информация, ще се сигнализират първо институциите.

Председателката на ББА посочи, че е важно разкриването на легла за COVID-19 да се прави съобразно необходимостта.

„Получава се един много напрегнат момент, когато е определен по-голям брой легла от необходимия и определени лечебни заведения блокират квота за COVID-19, без да имат запълненост с пациенти. На тези легла те не могат да лекуват никой. Това е нещо, което не трябва да се случва“, подчерта тя и добави: „Има болници, които са блокирали по 30-40% от леглата – говоря в София, тъй като в столицата има по-голям брой болници и леглата им не са заети, но те не могат да лекуват нуждаещи се от други заболявания”.

Точно затова казвам, че аргументът: „Спираме плановия прием, защото трябва да запазим легла за COVID-19” не издържа. Леглата за COVID-болни винаги се пазят, плановият прием няма нищо общо. Но когато комбинираме двете неща и НЗОК ограничи и плановия прием, и броя на леглата, то тогава аз задавам въпроса: Какво да правят останалите пациенти, които страдат от други заболявания? Ние забравихме за тях в последната година, не знаем какъв ще е ефектът от това“, заяви адвокатът.

Председателката на ББА посочи, че артикулирането в обществото, че плановият прием се спира за повечето хора означава автоматично, че те не могат да потърсят болнична помощ и въобще лечение, независимо как се чувстват.

„Това всъщност не е така, защото остава възможността за спешните и неотложни случаи да потърсят помощ, но масово това не се знае. От друга страна лечебните заведения са изправени пред много сериозно предизвикателство, защото от една страна тепърва ни предстоят разговори с НЗОК по какъв начин ще бъде балансирано финансирането на лечебните заведения. Определени от тях вече получиха допълнителна помощ, но не всички“, посочи Димитрова и допълни: „Болниците имат персонал за издръжка, имат режийни разходи. Това не са организми, които могат да съществуват в някаква безтегловност”.

По думите ѝ заповедта най-малкото не е съобразена с мнение на болниците, а също не е съобразено и с мнението на пациентите, защото много пациентски организации са излезли с позиции против това ново спиране на плановия прием.

„Винаги сме казвали, че важни решения трябва да се вземат съвместно с тези, които са на първа линия, а болниците са там. Опитваме се да създадем нещо като болничен съвет – обединени с останалите болнични сдружения, и това е нашето послание: думата ни трябва да бъде чута, защото ние сме там заедно с пациентите. В крайна сметка с времето и мерките за предпазване бяха овладени, масово персоналът в лечебните заведения премина ваксинация, така че аргументи за заразяване в болница аз вече дори и не чувам, аргументът, който чух беше: „Да се пазят легла за COVID”. Но тези легла вече веднъж определени, така или иначе те си се пазят, защо да спираме плановия прием? Нямам отговор на този въпрос“, заяви тя.