Татяна Мандикова, която от 32 години живее в Пилзен, Чехия, през последните 10 години работи като социален работник в консултация за чужденци и бежанци към „Каритас”.

Така попада на случая на Марена Георгиева.

Ето и писмото на Татяна Мандикова, пълномощник на Марена, определен от чешкия съд. То е зов за помощ към сънародниците й в България, пише dir.bg.

„Когато се запознах с този случай на Марена, тя вече беше в кома повече от четири месеца. Обади ми се социалната работничка на отделението по реанимация и анестезия на университетската болница в град Пилзен. Бяха ме препоръчали от друго отделение, където вече бях помагала. Имаха нужда някой да посещава Марена, за да й говори на български.

Обясниха ми, че това ще помогне за връщането й към живота. Марена е в “будна“ кома от 13.2.2017 год. Предстои наскоро да бъде върната в България. За съжаление, в същото състояние!... Каква е нейната история: Тя е сключила договор за работа с агенция за наемане на работници „Амбосели” на 3.2.2017 год. за една година, и е започнала работа в завод „Боргерс” в гр. Рокицани. В завода е отработила само 4 дни. По време на работа й прилошава, нарушава се дишането й, след което колеги я отвеждат в общежитието.

Състоянието й се влошава и повиканият координатор на работодателя я отвежда в градската болница. В ареала на болницата Марена загубва съзнание, като се мъчи да поеме въздух в състояние на сърдечна недостатъчност. Лекарите успяват да нормализират сърдечната дейност и Марена е била транспортирана до Университетската болница в гр. Пилзен. Оттогава насам, обаче, жената е с тежко нарушено съзнание, в т.нар. „вегетативно” състояние – кома.

  Според лекарите причината за това е алергична реакция на изоцианати (материал, с който се работи в завода „Боргерс”) с тежък бронхоспазъм, тежка дихателна недостатъчност и последващо внезапно спиране на кръвообращението. Това говори медицинската документация по случая. От м. юни миналата година ходя при Марена да й приказвам и да й чета. Пускам й българска музика, с надеждата да предизвикам някаква реакция. Постигнахме някакъв успех – Марена почна да ме познава и да реагира. Понякога, когато й разказвам нещо смешно, тя се усмихва. Търси ме с поглед, но нищо повече.

  Имах желание да я свържа с майка й през скайп, но жената е много болна и не може да отиде никъде. Знам, че от една страна е добре да бъде в България, но от друга се боя, ако няма кой да й плаща лечението, какво ще стане с нея?!? Тук договорът й с агенцията е приключил през декември. Не бях информирана, въпреки че съм неин пълномощник, определен от съда. А с приключването на договора, приключват и здравните й осигуровки тук на 26-и този месец.

Решението на болницата е да върне Марена в България и да я предаде на българска болница. До сега лечението на Марена струва повече от 1,5 милиона чешки крони. Опитах няколко пъти да намеря адвокат, който да защити интересите на Марена, но липсата на пари не ми позволи. С две думи, всички към които се обърнах, се отказваха!... Ето защо поех и адвокатска функция.

Сама потърсих обяснение от агенцията и от завода, в който е работила Марена. Беше наивно да очаквам някакво признание за вина. С моите скромни сили ще се мъча да продължа с търсенето на някаква възможност за обезщетение, но няма гаранция за успех. Подадох молба до прокуратурата за разследване на случая. Отговориха ми, че ще го предадат на полицията на гр. Рокицани. Все още нямам обратно отговор.

Последното, което мога да направя от тук е да подам молба за инвалидна пенсия. И там имах много затруднения, защото не разполагам с някои необходими данни, като да речем колко е трудовият стаж на Марена в България и пр. Ще ви кажа направо: Страхувам се какво ще се случи с Марена след връщането й в България?!? Няма кой да се погрижи за нея. Майка й е възрастна и с три инсулта. Жената се казва Гина Апостолова и живее в кв. „Меден рудник” в Бургас.

Времето ни притиска. Една наша сънародничка се нуждае от помощ. Държавата ни трябва да защити интересите й и да се погрижи за нея. Моля ви, помогнете на Марена!”, завършва писмото си г-жа Мандикова, която от своя страна вече е направила всичко, което е по силите на един човек".