Българка отива в Кабул като консултант на училище, напускайки бляскав живот в Дубай.

Поема поста академичен директор на група училища. Отначало се стряскала, че грамотността там е 14 процента, токът спирал, ставала през нощта да пере. За живота си там и за бягството от талибаните тя разказа пред NOVA.

"Още първия ден, като пристигнахме, дойдоха съседските деца, които не знаеха дума английски, да ни помагат да разтоварим багажа, Беше хубаво. До събота.

В събота сутринта ядяхме сладолед на поляна, а в неделя нещата се обърнаха. В понеделник Отидохме се да изведем децата, униформените бяха изчезнали някъде. До 18:30 ч изпратихме и последното дете, улиците бяха задръстени, настъпи тотален хаос. Всички ми казваха че по-страшен от талибаните е периодът без правителство", разказа тя.

Първият опит за бягство бил към Пакистан, откъдето е съпругът й. "Хората се опитваха да се катерят по оградата, нямаше администрация, нямаше кой да ти провери бординг картата", споделя учителката.

Вторият опит е с кола. От българското посолство ѝ казват да не тръгва заради усложнената обстановка. Тогава разбира, че посолството организира спасяването на българите - това е третият опит.

По пътя се среща с талибаните, които им спират колата. "Придвижваха се към нас, започнаха да крещят. Нашия приятел опита да говори с тях, но те започнаха да го бият, много да го бият. Удрят с каквото намерят. Помислих си, че е краят на света. Един ми опря Калашников и седнах. Изведнъж някой ме хвана за ръката и ми каза, че всичко ще е наред. Беше едно младо момиче. Не знам откъде намери тази мощ, за да се изправи и да говори с талибаните. И накрая ме хвана за ръката и тръгнахме."

Учителката била само с единия паспорт, без багаж.

"Накрая стигнахме до летището. Мъжът ми успя да привлече вниманието на един от натовските войници. Дадох по някакъв начин паспорта на съпруга ми и войниците искаха да го вземат. Щом разбраха, че ме пускат, хората започнаха да ме дърпат назад, да ми бутат бебета в ръцете, да искат да ги взема. Прескочих някак бодливата тел."

От няколко дни жената е в лагера в Доха. Посолството ни ѝ помага, тя вече е на сигурно място.

Готова е да се върне отново в Афганистан, ако нещата се успокоят.