Двукратният олимпийски шампион Норайр Нурикян почина на 76-годишна възраст

Най-великият щангист в историята на българския спорт - Норайр Нурикян, почина на 76-годишна възраст след тежко заболяване. Легендарният спортист, известен сред близките си като Ноно, е първият олимпийски шампион на България в дисциплината вдигане на тежести и единственият ни спортист с две златни олимпийски отличия в този спорт, припомни вестник СЕГА.

Роден на 26 юли 1948 година в Сливен, Нурикян първоначално тренира баскетбол, но поради ниския си ръст се насочва към щангите. Съдбата го среща с легендарния треньор Иван Абаджиев, който по това време работи в родния му град, и така започва пътят на една от най-ярките спортни легенди на България.

Сътрудничеството между Нурикян и Абаджиев донесе на страната ни две олимпийски и две световни титли - в Мюнхен през 1972 година и в Монреал през 1976 година, когато олимпийските игри се считаха и за световни първенства. Освен това, великият щангист постигна "трипъл" през 1976 година, когато към олимпийското злато добави и европейската титла в Берлин.

Изключителна спортна кариера

В своята впечатляваща кариера Нурикян спечели още един сребърен и два бронзови медала от световни първенства, два пъти беше вицешампион и три пъти бронзов медалист на Европа, а пет пъти триумфира на балканските първенства.

Общият брой на медалите, извоювани от него във всички състезания, достига внушителните 55, от които 27 златни, 14 сребърни и 14 бронзови. Нурикян подобри 5 световни рекорда - два в изхвърлянето и три в трибоя, който по онова време включваше три упражнения - повдигане, изхвърляне и изтласкване.

Норайр Нурикян е сред само шестима български спортисти, спечелили по две олимпийски титли, което го нарежда сред най-големите имена в историята на българския спорт.

Успешна треньорска и административна кариера

След края на състезателната си кариера, Нурикян продължи да допринася за развитието на щангите в България. Първоначално стана помощник на своя наставник Иван Абаджиев в националния отбор, а след това и старши треньор в периода 1989-1993 година. Като наставник на националния отбор, той изведе България до четири олимпийски медала на игрите в Барселона през 1992 година - златен на Иван Иванов, сребърни на Николай Пешалов и Йото Йотов, и бронзов на Стефан Ботев.

Нурикян се доказа и като опитен администратор. Работи успешно като генерален секретар на Българската федерация по вдигане на тежести от 1995 до 2004 година, беше вицепрезидент на Международната федерация от 2001 до 2005 година, а също така работи като изпълнителен директор на Спортния тотализатор. Той беше и индивидуален член на Българския олимпийски комитет.

За своите постижения Нурикян е удостоен с ордените "Герой на социалистическия труд" и "Георги Димитров", а през 2008 година получи и орден "Стара планина". Избран беше за почетен професор на Ереванския университет. През 2022 година, по повод 50-годишнината от първата олимпийска титла за България във вдигането на тежести, той дари медалите си на Музея на спорта.

Освен с великите си спортни постижения, Норайр Нурикян ще бъде запомнен и с великолепното си чувство за хумор, като сладкодумен събеседник, чудесен приятел и изключително добър човек.