Провалът на правителствата на страните в Югоизточна Европа, включително на българското, в борбата с изтичането на мозъци, президентското вето на сделката за доставката на F-16 и последиците от него, отказът на македонския премиер Зоран Заев да връчи протестна нота на София и арестуването на български гражданин в югозападната ни съседка са част от материалите в чуждестранните медии, посветени на страната ни.

В Югоизточна Европа липсват служители.

Стотици хиляди вече са напуснали родините си и са се установили в западната част на континента. Компаниите дори вече се отказват от инвестициите в региона поради липсата на работна ръка, пише германското издание Focus в статия, озаглавена „Румъния, България, Хърватия: Югоизточна Европа губи борбата срещу изтичане на мозъци“.

„Ние сме изчезваща нация". Това твърди Мариан Хангану, ръководител на румънска хедънтинг компания, който се оплаква от масовата емиграция от една от най-бедните страни в Европейския съюз. „Резултатът е, че много мултинационални компании са решили да не инвестират в Румъния, защото просто няма персонал".

Подобна е ситуацията и в съседна България: „Икономиката започна да губи договори и нови споразумения, защото има недостиг на работници", подчерта министърът на икономиката Емил Караниколов.

Много хора от Югоизточна Европа са привлечени от страни като Германия, Италия и Испания. Заплатите в родината им се увеличават, но твърде бавно. Предприемачите, експертите и политиците от Будапеща до Атина са притеснени. Напускат младите, добре образовани хора, които са привлекателни за пазара на труда. Във всеки отрасъл на икономиката липсват специалисти.

Висока емиграция сред румънци, българи и гърци

Повече от два милиона румънци живеят в чужбина, според оценки на правителството в Букурещ, голяма част от които са установени в Испания и Италия. В България ситуацията е сходна: 700 000 българи имат нов дом в други страни от ЕС, според официалните данни.

Според проучване на Националната банка на Хърватия само в Загреб, от 2013 до 2016 г. общо 230 000 граждани са емигрирали в други страни от ЕС. Това съответства на два процента от населението годишно. Според изчисленията най-малко 400 000 предимно млади хора са обърнали гръб на Гърция от началото на тежката финансова криза през 2010 г.

Дори в Унгария, която преди това се смяташе за една от най-развитите страни в региона, след глобалната криза през 2008 г., започва вълна от емиграция, която се увеличава драматично след 2010 г., отбеляза в проучване социологът от Будапеща Агнес Харс. Само между 2010 и 2017 г. повече от 200 000 унгарци на възраст между 20 и 65 години са напуснали страната. От 2010 г. националистическият политик Виктор Орбан е министър-председател на Унгария, подчертават от изданието.

Липса на лекари и медицински сестри в Югоизточна Европа

За Кристина Миху решението да отиде в Германия е било лесно. Тя е изучавала немски като втори чужд език в градче в провинция Трансилвания. След това продължава следването си в Тимишоара, а родителите й финансират три стажа в клиники в Италия, Испания и Германия. „Исках да придобия опит на международно ниво", казва 32-годишният специалист по вътрешни болести, която сега работи в болница в Нюрнберг. Тя е във Франкония от шест години. Корупцията, която също е широко разпространена в здравеопазването в Румъния, е една от причините за тяхната емиграция, в допълнение към по-добрите им доходи.

В Югоизточна Европа, от друга страна, недостигът на лекари и медицински сестри е изключително сериозен: в унгарския град Солнок, отделението за инфекциозни болести трябваше временно да бъде затворено. Окръжната болница в града на румънската делта на Дунав Тулчаняма анестезиолози.

Румънските предприемачи дори се опитват да привлекат персонал от Далечния изток. Тази година правителството е ангажирало контингент от 20 000 работници извън ЕС. От гледна точка на Хангану, контингентът е просто „капка в морето". Най-малко 300 000 работници са напуснали Румъния.

Сътрудничеството с гастарбайтери от Далечния Изток често се проваля, защото на много от тях не пасват климатът и храната в Румъния, казва Андреа Тартакан, сътрудник на Хангану. „Сега се опитваме да наемем работници от Таджикистан, поне за строителния сектор, и те вероятно са физически по-здрави от виетнамците, защото таджиците идват от степта", казва експертът.

В България работят и чуждестранни работници, макар и не от далечния изток, както в Румъния: сервитьори и прислужници също идват от Украйна, Беларус и Молдова в курорти на Черно море.

Изглежда, че западната политика подхранва емиграцията: в горчиво бедното Косово германският министър на здравеопазването Йенс Шпен наскоро посети училище, в което медицинският персонал от държавата се обучава за работа в Германия. Съществуващото като водещо гимназиално училище в Косово се намира в Призрен и се счита за средство за емиграция. До 30 завършили гимназията годишно получават предложение за договор за продължаване на обучение в Германия. Едва ли някой от тях се връща след това в родината си.

От гледна точка на Института за изследване на заетостта в Нюрнберг, Германия се ползва от имигрантите от Югоизточна Европа. „Те обикновено са млади, равнището на заетостта им е почти сравнимо с това на германците", казва Хърбърт Брюкър, изследовател по миграцията в института. В различни сектори като строителството, поддръжката и хранително-вкусовата промишленост, без тези имигранти щеше да има сериозни проблеми, защото германците не кандидатстват за такива позиции, обяснява Брюкер.

Президентът на България Румен Радев наложи вето на ратифицирането на договора за закупуване на самолети F-16 от САЩ на стойност 1,26 милиарда долара.

Договорът предвижда доставката на осем нови изтребителя F-16 Block 70, както и основното оборудване и въоръжение, включително ракети въздух-въздух, пише сръбската редакция на „Спутник“ в материал, представен без редакторска намеса.

Радев, бивш офицер от ВВС, заяви, че ожесточените спорове в българския парламент свидетелстват за липсата на обществено одобрение за споразумението.

Политическата власт е по-силна от законодателната

Според Душан Пророкович от Центъра за стратегически алтернативи, ветото на Румен Радев е от голямо политическо значение и представлява първото голямо противопоставяне на българския президент на някакво решение на правителството. От друга страна, добавя той, ветото има ограничена правна сила.

"Българският парламент може да гласува по този въпрос и ако вземе решение да купи американски самолети, българският президент вече няма да може да налага вето и споразумението ще бъде подписано и изпълнено. Така че, в политически контекст, това е важно нещо, но от правна гледна точка мисля, че в крайна сметка България ще купи американските самолети“, каза Пророкович.

Спорове за Америка

Събеседникът на „Спутник“, обаче, смята, че жестът на българския президент ще има големи последствия върху политическата сцена на страната и нейната динамика.

„Предполагам, че има огромна опозиция от страна на българската общественост и се видя съпротива не само от десните партии, но и от БСП, като втората най-голяма политическа организация в страната. Ето защо Радев предприе подобна стъпка, тъй като не иска да се върви против мнението на обществеността, нито иска да се противопостави на протестите, които опозицията представя ежедневно. Това вече не е само на основаната на технически въпроси, които той определи като бивш пилот като недостатък на това споразумение, но и на голямо политическо недоволство, което се споделя и от някои социални движения, които съществуват в тази страна“, отбеляза Пророкович.

В дългосрочен план ...

Въпреки това, добавя Пророкович, въпреки че в краткосрочен план няма да се случи нищо епохално, в дългосрочен план това е може би една от първите стъпки в оформянето и насочването на това недоволство, което е доста високо в България, не само към министър-председателя Бойко Борисов, но дори и към ЕС и НАТО.

„Българите не видяха никакъв сериозен ефект от членството в Европейския съюз, а да не говорим за членството в НАТО. Резултатите са постоянни разходи и никакво изпълнение на обещанията от началото на 2000 година, когато трябваше да кандидатстват за членство в Алианса“, категоричен е Пророкович.

Трябва да се има предвид, отбелязва той, че членовете на НАТО са сред най-важните и най-големи купувачи на американски оръжия и всеки договор за покупка е изключително важен за САЩ.

„Съдбата на американския военно-промишлен комплекс до голяма степен зависи от такива неща. Затова американците не могат да оставят просто така такъв ход на българския президент. България е важна членка за тях, защото американците имат четири военни бази на територията на страната, която функционира като екстериториална единица. България е важна и за контрола над акваторията на Черно море, както и за евентуални бъдещи действия срещу Русия, преди всичко срещу Крим, както и за поддържане на стратегическата комуникация с Грузия“, обяснява Пророкович.

Турският фактор

България, добавя той, става все по-интересна за Америка и заради Реджеп Тайип Ердоган, тъй като Турция се откъсна от американския контрол и ако администрацията на Тръмп иска да предприеме някакви стъпки срещу Ердоган, тя ще работи преди всичко от територията на първите съседи на Турция, каквато България определено е.

Американците, сигурен е Пророкович, трябва да санкционират по някакъв начин Румен Радев за ветото.

В момента, казва той, изглежда, че става въпрос за предприемане на някакви политически действия - вероятно Вашингтон ще протестира рязко, а американски служители и дипломати в София ще избягват да се срещат с него.

„По-нататъшните стъпки зависят от това как ще се развие цялата тази нововъзникваща криза в България. Не е тайна, че западните страни, преди всичко Съединените щати, не бяха щастливи, когато Радев е избран за президент на България, защото минава за човек, който симпатизира на Русия. Досега те не са имали благоприятно отношение към него и след ветото, което наложи, може да се очаква, че отношението на Америка към Радев ще се влоши още повече“, заключи Душан Пророкович.

***

Министър-председателят на югозападната ни съседка Зоран Заев се отказа от изпращането на протестна нота до София заради изявлението на премиера Бойко Борисов, който неотдавна определи Стево Пендаровски като „северномакедонски“ президент, отбелязва скопското електронно издание „Либертас“.

„За подобен въпрос не се изпраща нота, защото тя е приличен акт на враждебност, а с приятели се разговаря. Те знаят, че понякоха използват думи безразсъдно, но разговарят. Затова не е изпратена никаква нота“, поясни Заев.

Това изявление на премиера Зоран Заев се счита за несъвместимо с предишното му от 10.07.2019 г., в което заяви, че правителството ще изпрати протестна нота до България заради използването на определението „северномакедонски политик" и „северномакедонски президент" от министър-председателя Бойко Борисов по време на срещата на върха в Сараево.

„Разбира се, ние ще реагираме на това. Ще изпратим нота, за да поправим грешките. Понякога дори у дома правим такива грешки, дори от експерти. Ние сме македонци, които живеят в Северна Македония“, припомня изданието думите на Заев.

***

Скопската електронна медия „Плюс Инфо“ съобщава, че в сряда на ГКПП „Деве Баир“ е арестуван гражданин на България. Инициалите му са М.Ф.А., като според информация на медията лицето е на 48-годишна възраст.

Арестът е извършен заради подозрение, че лицето е извършило престъпление по чл. 211 ал. 1 и ал. 1 от Закона за чужденците. То е било предадено на полицията в Крива паланка за по-нататъшни постъпки.