"Най-бедната в ЕС, но чудно красива. И това е всичко, което знаем за България. Затова нека научим повече за нея." Германската телевизия AРД посвети половинчасово предаване на България. Ето какво научиха зрителите:

"Най-бедната в ЕС, но чудно красива страна: общо взето това е всичко, което знаем за България, а тя все пак е член на ЕС. Затова нека научим повече за нея." Така започва едно от последните издания на предаването "Aлфа" на германската обществено-правна телевизия АРД. Дължината му е почти 30 минути и цялото е посветено на България - географско разположение, история, политика, икономика. Гост в студиото е проф. Улф Брунбауер, австрийски историк, директор на Института за източни и югоизточноевропейски изследвания към университета в германския град Регенсбург. В разговора с него водещата Биргит Капел се опитва да разбере защо България е толкова бедна и има ли надежда за страната - след изборите и след пандемията, предава Дойче Веле.

"България не винаги е била бедна"

"Брутният вътрешен продукт на човек в България е 9,722 долара, докато в Германия е 46,473 долара. България безспорно е бедна, хората получават ниски заплати, но защо?", пита водещата. "Роля играят множество комплексни фактори: първо нека не забравяме, че преди 35 години, в края на 1980-те, в България са живели 9 милиона души, а сега - под 7 милиона. Страната е била една от най-индустриализираните в света по време на социализма. Но през 1990-те, при пълния срив на промишлеността, която така и така не би била конкурентоспособна в условията на пазарно стопанство, непрозрачната и белязана от корупция приватизация води през 1996 и 1997 до пълен икономически колапс, включващ и огромна инфлация. Това е дупката, от която тръгва развитието на България - много бавно и с цената на големи жертви. В сравнение с онова време днес ситуацията е значително по-добра, но наваксването не става бързо. Към това се добавят и някои политически грешки, в резултат на които сега България не изживява такова възраждане, включително в промишлен план, каквото виждаме например при северната ѝ съседка Румъния, която през 1990-те беше дори по-бедна", обяснява проф. Брунбауер.

По-нататък той посочва, че и географското разположение играе определена роля. "Географията е съдба, не можеш да си я избереш. България е далече от Германия и Австрия, заобиколена е от по-бедни страни. Унгария и Полша например извличат ползи от близостта си с Германия и Австрия, но в България липсва подобно съседство."

"И все пак: България не винаги е била бедна", отбелязва водещата и поставя следния въпрос: "Кога е преживяла разцвет?". Проф. Брунбауер отговаря: "Средностатистическият българин би казал: в Средновековието, когато е имало голямо българско царство, което е вярно. Трудно е обаче да се види продължителната нишка до днес. Бихме могли да кажем и друго: че в средата на 19 век при османското владичество България преживява известен разцвет, а 20 век е белязан от редица опити за икономическо наваксване, но те се провалят поради вътрешни неуспехи или поради външни фактори като световните войни. Всяко поколение започва отначало и стига до една определна точка, в която се изпада пак в дълбока криза и после се започва отначало. Всичко това често е свързано с радикални политически промени. Затова няма постоянство. През последните 200 години съотношението на богаството между България и Германия много се е променило."

Младите българи, които трупат опит навън

Това, че една страна не се развива особено добре обаче за някои може да бъде и шанс, изтъква водещата и преминава към темата за миграцията. Шанс например за младежите, които заминават да учат в чужбина, работят там известно време и после се връщат в родината си с иновативни идеи, посочва тя. "23 000 млади хора са обърнали гръб на България през последните години, но има и нова тенденция: 11 000 са се завърнали, повечето от тях - с висока квалификация", става ясно от кратък репортаж от София, излъчен в предаването. В него АРД среща зрителите с 33-годишният Кристиян Митов, който е завършил икономика в Дюселдорф и преди пет години е основал туристическа агенция в София. Първо разхождал туристи из града с един стар трабант - в рамките на т.нар. "комунистически турове", с които имал голям успех. Днес вече притежава шест трабанта и има множество сътрудници. Кристиян Митов има около 25 000 клиенти годишно, за него именно България в момента е страната, в която си струва да се инвестира. "В България има много повече възможности да започнеш нещо ново, отколкото в Германия например", казва пред АРД Кристиян. "Например да въведеш тук неща, които в Германия например са отдавна познати."

В репортажа, който е заснет преди пандемията, виждаме и 24-годишната Гергана Манолова, която е следвала икономика във Виена и в Лондон, а днес е главен мениджър на голям и популярен нов софийски ресторант. "Непосредствено след като завърших висшето си образование, се върнах обратно, тъй като тук се откри тази възможност. Страната предлага прекалено големи шансове - те трябва да се използват, както направих аз." Гергана обаче признава, че след време може да се премести и в друга европейска страна. Защото Европа не е застой, Европа е движение, казва младата жена.

Дали тези завръщащи се млади хора са повод за надежда, пита водещата на предаването. "През последните 20 години България губи голяма част от населението си. Но в последно време се връщат млади хора, научили неща, които могат да приложат в страната си", казва проф. Брунбауер. Вярно, пандемията изправи и България пред огромни предизвикателства, не знаем как ще се развие това, но все пак има надежда, смята той. Експертът се връща към положителния пример с Гергана Манолова и изтъква, че България е една от страните с най-голям дял жени на ръководни позиция. "Около 42% от мениджърите в страната са жени. Това е похвално. България е сред първенците в Европа. Това отчасти е наследство от социализма, когато еманципацията на жените е била важна политическа цел. А ето пък че днес много млади българки учат навън и после се връщат се със самочувствие. Не трябва да си затваряме очите за това положително развитие", казва проф. Брунбауер. "Надеждата са именно тези млади хора. Повечето засега се връщат концентрирано в София. Но като цяло тези млади хора, освен с другите си предимства, са и много по-малко склонни да приемат корупцията. И могат да окажат съответния политически и обществен натиск, който в средносрочен план да доведе дотам, че усилията, влагани в борбата срещу корупцията, настина да станат по-интензивни - както е в Румъния, където румънците извън границите на страната и завърналите се от чужбина играят много важна роля в това отношение. Те са видели какво означава да живееш в държави, управлявани повече или по-малко добре, и не са готови да приемат такива политически елити."

А корупцията? "Толкова ли е зле в България?"

Към средата на предаването водещата и гостът отправят поглед към изборите от април 2021 и към протестите от 2020. В репортаж, излъчен в предаването, се посочва, че в центъра на недоволството е премиерът Борисов. В репортажа журналистите дават думата на Лозан Панов, председател на Върховния касационен съд. Той говори за "система, в която критиците са потискани". "Главният прокурор не пази хората от бандитите, а точно обратното", подчертава Панов.

Водещата пита проф. Брунбауер: "Толкова ли е зле в България?". А той отговаря: "Вероятно да. Междувременно там е трудно да разграничиш реалността от представата за корупция. Това вече е политически упрек, който всеки използва срещу всеки. Всички индикатори, като например този на "Трансперънси интернешънъл" сочат, че България е на едно от последните места в Европа по показателя "борба срещу корупцията". В сравнение с другите страни, в България напредъкът през последните години е минимален. Това е свързано и с правосъдието, което от една страна е много политизирано, от друга - частично е с ниско качество. Непотизмът и клиентелизмът са широко разпространени и в правосъдието. То е използвано от правителството, за да бори политически врагове. Това са структури, използвани при социализма, и е трудно да се освободиш от тях. Въпреки декларираните от българските правителства през последните 20 години успехи в борбата срещу корупцията, нещата са си останали до голяма степен в сферата на реториката. Това е едно от обясненията защо на всеки няколко години в България се появяват нови партии, които обещават да се справят с корупцията, а когато поемат отговорността за управлението, така и не го правят".

Защо ЕС не се намесва?

Логичен оттам нататък е въпросът: "Защо не се намесва ЕС? Защото не може?", пита водещата. "Може, но това не е лесно", казва проф. Брунбауер. "България в никакъв случай не би могла да бъде наречена "черна овца", що се отнася до нарушаването на основните европейски права - така биха могли да бъдат определени други държави членки. Ситуацията в България обаче е свидетелство и за един вид провал на Брюксел - тъй като механизмът на корупцията се поддържа и чрез средствата, получавани по линия на кохезионните фондове. И всъщност точно за разпределението на тези европейски пари става дума, за достъпа до тях. Кранчето за парите би могло да се спре, само че какво би се случило тогава - ще пострадат най-вече обикновените граждани в България. А Бойко Борисов, който е в оставка, е майстор на политическото оцеляване. Той е изключително ловък - верен на германската канцлерка, придържа се към принципите на европейската политика. При неговото управление България прави това, което правят големите европейски държави, рядко има собствена позиция. Така управляващите успяват да избегнат твърде детайлното взиране в ситуацията в България."

Слави Трифонов - "нещо като германския Щефан Рааб"

По-нататък проф. Брунбауер посочва, че голямата изненада на последните избори е бил Слави Трифонов. За германската публика той обяснява, че Трифонов е шоумен, основател на една "партия със странно име". Експертът превежда името на "Има такъв народ" на немски ("Es gibt so ein Volk") и посочва, че Трифонов е нещо като германския Щефан Рааб (бел.ред. Рааб дълги години беше водещ на вечерно шоу, а впоследствие и продуцент на най-различни развлекателни формати).

"Впечатлена съм от успеха на Слави, но се съмнявам, че той много ще се различава от Борисов", казва българска избирателка в третия кратък репортаж, излъчен в предаването. В тази връзка Улф Брунбауер коментира, че "в политически и в идеологически план разликите между партиите в България са относително малки". "Ако се погледнат програмите им, всички обещават почти едно и също - предимно баналности (...) И когато вземат управлението, отново си приличат - загрижени са основно за собствените си придобивки."

А какво да очакваме оттук нататък?

Професор Брунбауер не изключва и вероятността от връщане на Борисов на власт на следващите избори. "Това вече се е случвало веднъж, защо да не се случи отново - ако се окаже, че протестните партии не са в състояние да сформират правителство?"

Как ще се развива България оттук нататък? С този въпрос завършва 28-минутното предаване. "Нека първо да изчакаме да приключи пандемията. Аз съм оптимист. Има толкова много хора, които искат да променят България към по-добро (...) Има воля, има надежди. И ако се намерят хора, които да поставят на първо място интересите на страната си, ще има и възможност за същностни реформи. А това са: преодоляване на основния проблем - корупцията, но и промени в данъчното законодателство, което е изключително регресивно, промени в социалната политика, каквато почти не съществува. Инвестиции на държавата в социалната инфраструктура и в образованието почти няма. Там бих започнал", препоръчва историкът.