Европейският съюз представи национални цели за намаляване на емисиите парникови газове до 2030 г., като основната тежест от изпълнението им пада върху по-богатите северни страни, включително излизащата от съюза Великобритания.

На България, най-бедната държава в блока, е определена цел за намаляване на емисиите от нула процента, докато на Румъния, Латвия, Хърватска, Полша, Унгария и Литва - до 10 процента, предаде БГНЕС.

В плановете за 28-те страни членки на ЕС се акцентира върху действията на Швеция, Люксембург, Финландия, Дания, Германия, Великобритания, Франция и Австрия, които да поемат ангажимента да намалят емисиите с до 40% спрямо тези от 1990 г.

Сега страните трябва да одобрят плановете на Европейската комисия, въпреки че не е ясно как ще реагира Великобритания след референдума за напускане на ЕС.

ЕС постави своите цели до 2030 г. да изпълни поетите ангажименти, свързани със споразумение за климата на ООН, постигнато в Париж през декември миналата година.

"Националните обвързващи цели, които предлагаме, са справедливи, гъвкави и реалистични", заяви еврокомисарят за климата Мигел Ариас Канете.

"Те определят правилните стимули за увеличаване на инвестициите в сектори като транспорта, селското стопанство, строителството и управление на отпадъците."

Съгласно целите, които се основават на икономически растеж, електрическите централи в Германия и Люксембург трябва да намалят емисиите с 40 на сто спрямо нивата от 2005 г., Финландия и Дания - с 39%. От Великобритания и Франция се иска намалението да е с 37%, от Холандия и Австрия - с 36 на сто.