Българската образователна система не може, а българската държава в лицето на политическия елит не само не може, но по-скоро не иска да интегрира ромите, независимо от всякакви мероприятия по този повод – цигански декади, програми, и заявени намерения.

Не по-малък е и отпорът от страна на болшинството от този етнос да приеме нормите на поведение, да се съобразява стриктно не само с правата си, но и със задълженията си като част от гражданското общество на България. Безсилно е българското училище да се справи с тежкия проблем на интеграция без помощта на институциите и коректното отношение на многобройните неправителствени организации, които често по-скоро пречат, отколкото да съдействат на процесите. За съжаление, случаите, като този в Берлин на нечовешко и абсолютно недопустимо поведение на представители на този етнос, ще се множат, а калта ще облее всички български граждани. И това не е безпочвено пророчество, а жестока реалност.

Нееднократно Синдикат „Образование“ повдига темата за циганската интеграция в българското училище. В новия закон за предучилищно и училищно образование, плод на творческия напън на г-жа Милена Дамянова, няма и намек за ефективен начин за решаване на растящия лавинообразно проблем с децата и ученици – роми. Безпроблемното и безпрепятствено преминаване от един клас в друг в началния етап на образование, а дори и до осми клас, игнорирането на правилата избирателно за учениците роми, безнаказаността и нескончаемите компромиси с тяхното поведение стимулират не само лошото им възпитание, но и създават предпоставки за асоциалното им мислене и поведение. Българското училище е задължено да обхване и преведе безусловно тези ученици, като автоматично преминават от клас в клас, от етап в етап, без значение от нищожния обем знания, които придобиват, без значение дали изобщо влизат в класната стая, без оглед на хилядите неизвинени отсъствия, които тези ученици правят. Общинските власти, вместо да съдействат на образователните институции, да привеждат законовите норми в действие, създат едно псевдопартньорство с ромската родителска общност, създават им усещане, че техните деца ще бъдат толерирани в училище, а после и в обществото, отнемайки правата и равния шанс за всички останали ученици от български и друг, различен от циганския, етнос. Облечените във власт управници, вместо да служат на народа си, винаги следват своя интерес – спечелване на избори. В преследването на тази своя цел особено важно за тях е спечелването на циганския вот, цел много по- важна от факта, че с това се потъпква гражданското образование и патриотично възпитание и се срива моралът на обществото.

Училищните делегирани бюджети стаха могъщо средство в дискредитацията и убиването на авторитета на учителите, училището и образованието. Вместо да пази вековните български традиции, духовните ценности, завещани ни от достойни и достолепни българи, вместо да бъде център и опора в преломни и тежки години, чрез  грешни политики в училищата се налага и все по-убедително утвърждава  безнаказоността, толерирането на ромския етнос. Това доведе до такива извращения, като нечуван и невиждан в историята ни агресивен рекет на ромските родители към училищните власти и други институции с презумцията, че тяхното дете е крачеща хилядарка и от него зависи финансовата обезпеченост на хората, заети с изграждането и образоването на бъдещите граждани на държавата. Заплатата на директори и учители стана мощен стимул за безнаказаност и хаос в училищата с ромско присъствие. Множат се случаите, когато, като условие за записване на ромски ученик в училище, родителите се пазарят да получат за това поне 100-200 лева.

Недопустимото, дискриминационно и агресивно отношение към жените, демонстрирано и в случая в Берлин, е традиционното потъпкване на личността на жената за циганския етнос. Доминацията и демонстрираната безгранична власт на индивидите от мъжки произход, безсрамната търговия с млади девойки и жени сякаш са стока, ранните нерегламентирани, но не и санкционирани от съответните органи, цигански бракове, неглижирани и подминавани без последствия от българските институции, са все предпоставка за деградация и асоциално поведение на циганския етнос у нас. Момичетатат от цигански произход се спират от училище и се лишават от образование най-често, когато са едва в 7-8 клас, за да се изплзват в търговията с плът, т.е. да се изтъргуват на циганската борса като булки.

Образователната система в България години наред отказва да признае и приеме, че с ромските деца и ученици трябва да се работи на друга скорост, достъпна за тях. Наложително е да се работи с техните родители от всички институции, да се привличат родителите за истинско партниране в образователния процес. Важна е и ролята на точната и реална оценка в обучението и възпитанието на децата, но обективно и  справедливо, а не да е резултат от предизборни сметки. Само истината може да даде на тези деца и ученици равния шанс в живота и ще прекрати практиката да бъдат заложници на болни политически амбиции.

Обществото ни, образованието ни и държавата ни е изправена с този казус пред дилемата:

истинска, ефективна интеграция, започваща още в детската градина и училище в работещо партньорство с всички заинтересовани български институции или повсеместна „циганизация“ и превръщането ни не в народ, а в население, не в държава, а в територия с правила извън всякакви цивилизационни ценности. Тогава такива прояви на дива и отвратителна агресия, която се случи в Берлин и Испания, ще бъдат нормални и естествени за обществото на джунглата..

Синдикат „Образование“ отказва да приеме деструктивните политики и отношения и заявява, че ще се бори активно за единствения правилен път за България – пътя на цивилизация и социално общество с права, но и строго спазване на задължения и отговорности.

 Юлиян Петров / председател на СО „Подкрепа /