България - присвоената държава.

Че няма кой и как да превземе България отвън, няма. Но отвътре тя е отдавна превзета. Три събития от последните дни го доказват, пише в коментара си авторът на Дойче Веле Ясен Бояджиев.

Резултатите от референдума в Турция може и да са много тревожни, но на мнозина в България им дойдоха дюшеш - като оправдание на модерната теза за нуждата от „стабилно управление“ в „усложняващата се и дори взривоопасна международна обстановка“, за да „защитим националния интерес“ и да гарантираме „суверенитета и националната сигурност“. Цитатите са от партийните декларации в първия ден на новото Народно събрание, които, похвално, все пак бяха доста обрани и дипломатични. Затова пък по медиите се чуха страховити вещания за неизбежни „злокобни последици“, предстоящо „изграждане със сила“ на „ислямската дъга“ и „най-голямото изпитание от Освобождението насам“. Човек ще си каже, че всеки момент ще ни превземат.

Колкото и сложно да е международното положение, колкото и много да са рисковете (не само и дори не толкова от турска посока), да се говори за превземане в буквалния смисъл си е чиста параноя - няма нито възможности, нито желаещи за това. Раздухването на тази параноя обаче едва ли е случайно. Защото именно то умело прикрива факта, че от гледна точка на вътрешното положение, макар и донякъде в преносен смисъл, България всъщност отдавна е превзета. За това говорят няколко събития от последните дни.

Смърт на "Хемус"

Да започнем от най-„дребното“. Понеделник, първият ден след Великден, магистрала „Хемус“. Хиляди софиянци се прибират в края на почивните дни, изнервени заради задължителните в тази ситуация задръствания. На всичко отгоре вали. Една кола поднася и се обръща в канавката. Шофьорът и съпругата му излизат невредими и застават зад мантинелата. Друга кола спира и двама души отиват да видят дали могат да помогнат на катастрофиралите. В този момент в аварийната лента върху тях връхлита трета кола - с шеметна скорост. Един мъж загива на място, друг - малко по-късно в болницата. От началото на годината загиналите по пътищата са 136. Само по великденските празници жертвите са 8.

И този път, както винаги в подобни случаи, се завърза спор - чия е вината и защо се стигна дотук? Заради манталитета и културата на шофьорите или заради безхаберието на институциите? Непосредствената причина за трагедията на „Хемус“ е шофирането в аварийната лента, което е абсолютно забранено. Но всеки ден стотици шофьори извършват това нарушение - за да надхитрят и изпреварят останалите. Неспазването на правилата за движение (и не само на тях) е сякаш масов спорт. Като се добавят агресията и несъобразяването с околните, става ясно защо шофирането в България е като в джунгла, на живот и смърт. От другата страна е отговорността на институциите - за окаяното състояние на инфраструктурата, за хаоса в организацията на движението, за липсата на ефективен контрол и неспособността за налагане на санкции (каквито и да са те).

Спорът за вината е като за кокошката и яйцето. Какъвто и отговор да си изберете, този случай показва, че държавата е вече превзета - от агресия, безкултурност, безхаберие и безотговорност.

Мутри на "Тракия"

Разпети петък, магистрала „Тракия“. Изпреварвайки друга кола, екип на Нова телевизия се движи в лявата лента в рамките на разрешената скорост. И така неволно попречва на два големи черни автомобила (единият брониран), долитащи изневиделица с шеметна скорост. За „наказание“ първо в продължение на километър двата автомобила се опитват да изхвърлят от пътя колата на телевизията. Накрая спират перпендикулярно насред магистралата и препречват пътя на целия поток автомобили. Изскачат 6-7 яки мъже в черно със слушалки в ушите и започват да чупят и бият. Взимат и един телефон - да не би някой да ги снима.

Десет дни по-късно полицията и прокуратурата продължават да го увъртат и не искат да кажат коя е охраняваната високопоставена особа в бронирания автомобил. Но пък призовават десетките очевидци да свидетелстват. Което звучи като черен хумор - кой е луд да стане следващата жертва, след като всички знаят, че държавата все още е превзета от мутрите. Обвързани някъде в безименните дълбини на полулегалните си бизнеси със себеподобни във властта. На които се отчитат и от които получават покровителство. А начинът, по който се упражнява властта в България, често много напомня на описаните мутренски методи. Е, обноските са по-изискани, но пък ефектът е дори още по-страшен.

"Мутри" във властта

Третото събитие, за което научихме тези дни, се разиграва миналия месец, дни преди изборите. Чрез посредник главният прокурор кани на тайна среща бизнесмен, за да го пита защо, след като си има такъв „хубав и подреден бизнес“, му трябва да подкрепя критични към него (към главния прокурор) партия, телевизия и вестник. И между другото му съобщава в прав текст, че кореспонденцията и телефонът му „се контролират“. Бизнесменът, поучен от дългогодишния си опит, възприема случая като недвусмислена заплаха, отправена от позицията на неограничена и безконтролна власт. Главният прокурор, естествено, отрича да е заплашвал и твърди, че не той е бил инициатор на срещата. Едно независимо разследване може лесно да установи кой кого е поканил. Само че в България такова разследване не е възможно.

"Това не е държава, това е някаква кочина“, коментира по този повод известен карикатурист. Може да се каже и по друг начин. Допреди известно време съществуваше надеждата, че с разделението на властите и с изграждането на съответните институции демократичните и пазарните механизми ще заработят от само себе си в интерес на обществото. Напразна надежда. „Мутрите“ във властта постепенно превзеха институциите, изкорубиха ги и ги изпразниха от съдържание. И така подчиниха демократичните и пазарните механизми на собствените си интереси. А пътьом превзеха и медиите. Неслучайно на въпросната среща главният прокурор носи като „доказателствен материал“ единия от двата тома на предизборния клеветнически пасквил, издаден от медиите на Пеевски. Тези медии пък „раздават правосъдие“ в пълен синхрон с главния прокурор.

Има ли сили за съпротива?

В същото време Пеевски пак си е в парламента. След като продаде „Булгартабак“, дето не беше негов, сега всички се питат накъде ще се разширява - към някоя нова телевизия, към електроразпределително дружество или може би към някой „хубав и подреден“ газов бизнес?

Някои пък искат главният прокурор да подаде оставка, ВСС да му я поиска, а парламентът да направи анкетна комисия. Което звучи като вик на безсилие - отчайващо тъжен, но и много смешен и наивен. Защото (включително заради тази наивност) в парламента няма нито една партия и нито един депутат, които да посмеят дори само да изрекат името на главния прокурор. Камо ли да му потърсят сметка.

Че няма кой и как да превземе България отвън, няма. Има ли обаче сили за съпротива срещу вътрешното превземане?