България ще трябва да внася работна ръка, защото в много професии липсват кадри.

Това прогнозира прогнозира проф. Искра Белева от Института за икономически изследвания на БАН. В същото време заплатите ни може да достигнат половината от европейските едва към 2030 година. Растат и паричните преводи от българските емигранти към страната. През миналата година в икономиката на България от чужбина са постъпили над 1 милиард лева. От БАН представиха годишен доклад за икономическото развитие на страната, като фокусът е поставен върху влиянието на емиграционните процеси. Страната губи население и вече е миграционно изтощена, обясниха учените.

Заради ниските доходи се увеличава отлива на работна ръка от нашата държава. „Дори и през 2030 година няма да можем да компенсираме фактора заплащане, с което да ограничим миграционните процеси", обясни професор Искра Белева.

"Неизбежно е да се стигне до внос на кадри. Само компютърната ни индустрия изпитва недостиг от значителен брой работни места, които няма откъде да се вземат. Скоро слушах Съюза на автомобилната индустрия, които също казват, че имат нужда от 20 000 работни места. Това е един сектор, който е сравнително иновативен, защото се произвеждат неща, които са съвременни от гледна точка на технологиите. Тези сектори срещат лимитиращите ограничения на липсата на работна сила", каза Белева.

Увеличават се и парите, които българите в чужбина пращат на своите семейства в България. От 300 милиона лева през 2000 година, през 600 милиона лева през 2007 до 1,3 милиарда лева през 2015 г.:

"Това са готови пари, които тук се ползват за потребление и които не мотивират професионално развитие. Когато дете расте в семейна среда и знае, че като отиде в чужбина, ще направи за 4-5 месеца тези пари, а после ще се върне тук, защо му е на него да полага системни усилия в образование, защо му е да иска лекар и учител", постави риторичният въпрос професор Искра Белева.

Според икономистите парите от българите, които работят в чужбина, не помагат на развитието на местната икономика, тъй като малко от тях се инвестират в собствен бизнес. Най-много пари отиват при домакинствата в Северозападна и Централна България.