Процесът на криза на европейската интеграция, беше нещо, което беше видно и преди гласуването във Великобритания, заяви пред Би Ай Ти политологът Иван Кръстев, часове след решението на Великобритания да напусне ЕС.

Според него процесът по консолидация ще бъде изключително труден, тъй като реалната заплаха, големият риск към Европейският съюз е да се случи нещо, което обикновено наричаме ранна банка. „Когато изведнъж хората в паника от това, че нещо страшно става, започват да теглят депозитите си и тогава няма банка, която да може да удържи на такава атака. По същия начин мнозина в момента са в паника и си задават въпроса, какво става с Европейския съюз? И започват да се държат по начин, по който правят Европейският съюз по-слаб. Така че предполагам, че основното, което европейските лидери ще се опитат да направят, е първо да покажат на всички, колко висока е цената на излизането. От тази гледна точка Европейският съюз няма да направи нищо, за да бъде по-леко на англичаните в този момент. До голяма степен европейската стратегия ще бъде доста сходна с тази след гръцкия референдум. Показвайки, че "да, вие може да гласувате, както искате, но сега трябва да бъдете готови да живеете с последствията на вашия вот", коментира политологът.

„Големият ефект от това, което стана във Великобритания, е именно, че накара много хора, които въобще не са мислили по проблемите на Европейския съюз и са приемали Европейския съюз като даденост, да започват да си задават въпроса "Има ли бъдеще Европейският проект? Как изглежда това бъдеще?" В този смисъл следващите 10 - 15 дни ще бъдат от критично значение. Не е достатъчно европейските лидери да казват, че ще направят всичко възможно. Не е достатъчно да казват, че нищо особено не се е случило, тъй като става дума за голяма промяна. В някакъв смисъл това, което се случи във Великобритания може да бъде сравнявано с обединенито на Германия от 90-те години. Това е рязка промяна на европейския ред. И другото, което ми се струва изключително важно, самото допускане референдумите да се превърнат в основен начин за решаване на въпросите на Европейския съюз, създаде ситуация, в която според мен Европейският съюз, според мен, не може да издържи, ако всяка от страните реши да прави референдуми. Не само за влизане и за излизане, а за каквито и да било други, засягащи общата политика проблеми. Така че докато този проблем не бъде решен, мисля, че Европейският съюз ще живее в ситуация на много висока несигурност. А това ще изправя хората пред въпроса, не кой е следващият, който ще се присъедини, а кой е следващият, който ще излезе?”.

На въпроса по какъв начин България трябва да си промени политиката, за да не остане в периферията на Евросъюза, Иван Кръстев отговаря: „Според мен основното, което трябва да се промени в България... Ние до сега непрекъснато се държим така, като че ли нещо, което не се случва на наша територия, не ни засяга. Дори, ако погледнете последните социологически проучвания, две трети от българите мислят, че Брекзитът няма отношение към България. Има. И не само заради големия брой българи, които живеят във Великобритания, защото малки страни като България ще бъдат най-големите губещи, ако процесът на европейска интеграция се обърне. Ако трябва да бъда напълно честен, достатъчно е, българите да погледнат, какво се случи на някоя от централноазиатските републики на Съветския съюз след разпадането деветдесетте години, за да си представят, какъв е ефектът върху перифериите, когато започне разпадане на големи интеграционни проекти. Така че, според мен, това, което България трябва да направи, е много внимателно да следи това, което не се случва у нас, това, което се случва наоколо. От тази гледна точка да се опита да бъде част от решението, а не част от проблема”.