Днес се прощаваме с големия поет и драматург Валери Петров. В 11:00 ч. във фоайето на Народния театър "Иван Вазов" в столицата започва поклонението пред един от най-обичаните български творци.

Роднини, близки, приятели и почитатели ще си вземат последно сбогом с гения на стиха.

Валери Петров издъхна след инсулт тази сряда, 27 август, на 94-годишна възраст.

Макар и лекар по образование, Валери Меворах, както е истинското име на Валери Петров, ни завеща огромно наследство от лирична и сатирична поезия с открояващ се стил, книги за деца, сценарии за филми, няколко пиеси. Дете на адвокат и учителка по френски език, поетът учи в италианското училище, след което завършва хуманитарна медицина.

Някъде между работата си в Радио София и участието си като военен писател в Отечествената война, работи и като лекар във Военна болница и в Рилския манастир. През 40-те години на миналия век работи е част от българската легация в Рим като аташе по печата и културата.

Бил е редактор в Студия за игрални филми, редактор на издателство "Български писател", както и народен представител в 7-ото Велико народно събрание. През 2007 г. майсторът на стиха потапя слушателите на Дарик в дълбокото на философията на последните си творби.

Освен с увековеченото сътворено от него, Валери Петров е известен с преводите си на Уилям Шекспир на български език, които завещава на поколенията.

През 1938 г. излиза от печат първата му книга "Птици към север" с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите "Палечко", "На път", "Край синьото море". Автор е на сценарии на игрални филми, сред които Рицар без броня, Един снимачен ден, Йо хо хо. Превежда от английски, немски, руски, италиански и испански.

Валери Петров е академик на БАН от 2003 г., вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради Пет приказки, номиниран е за Нобелова награда.

През 2009 г. геният на стиха получава специалната награда на Дарик радио за цялостен принос към живота ни.

През 2013 г. е удостоен с Наградата за европейски гражданин на Европейския парламент - за принос към българската култура и разбирателството между нациите.