"Както преди не можехме да напускаме, така в последните 25 години напускаме, България се превърна в място за напускане."

Това каза по БНТ в петък вечер писателят Георги Господинов. По неговите думи дори не става дума за миграция в търсене на работа, каквато е имало в началото на прехода, а за нещо по-тъжно, екзистенциална миграция – отпътуване в търсене на смисъл.

Господинов разказа, че покрай новата му книга, „Там, където не сме“, дъщеря му Рая го попитала защо заглавията му са все тъжни. Той си обяснява това с пресечната точка между география и история.

„Няма как нашата лична биография да не бъде свързана с българската – обясни той. – Ние все някъде не сме, а най-важният отговор е, че не сме там, където искаме да сме. Тази тревожност на човека, който не е там, където иска да е, е с доста дълга традиция тук. Но това движение, без да съм го търсил в заглавието на книгата, го виждаме в цяла Европа, в цял свят.“

В студиото на предаването Георги Господинов бе в компанията на военния министър Николай Ненчев и председателя на БСП Михаил Миков – и по телевизионна традиция за култура винаги да се говори на финала, той бе последен. Но още в началото на разговора писателят се обърна към Ненчев по въпроса с хайките за бежанци, засегнат по-рано в предаването.

„Това за мен е човешки проблем, защото през границата влизат хора. Първо хора, след това афганистанци, майки с деца или не – заяви Господинов. – Струва ми се важно правителството да покаже по-категорично неприемане на ловенето на хора през 2016 г. в България.“

По-късно писателят се спря и на един от „динковците“ по границата, получил шумно медийно отразяване, защото „цитирал“ Вапцаров.

„Чухме по новините човека, който лови хора, да цитира грешно Вапцаров – заяви Господинов. – Някои медии казаха: „Той перифразира“. Не. Перифразират хора, които знаят, той цитира грешно.“

„Той не цитира Вапцаров, той цитира нещо запаметено, до чийто смисъл не е достигнал – продължи писателят. – Като човек, чиято дисертация е посветена на Вапцаров, мога да кажа, че той не чете Вапцаров; той чете онова, което е научил в трети за четвърти клас.“

Господинов отново се обърна и към Ненчев, за да му каже, че културата е част от сигурността на една държава, тъй като се занимава с хората:

„И армията се занимава с хора и танкове, а културата, литературата се занимават само с хората, с усещането, че живееш в общество. Какво казва Яворов? „Живеем като шепа хора под празно небе.“ Боян Пенев казва: „Живеем като чужденци един с друг“. Ние наистина живеем като чужденци едни с други и е учудващо това неприемане на чужденците. Ние вътре сме – ако слушате как си говорим и не си говорим – чужденци едни с други“.

Господинов добави, че в последните години наблюдава и невъзможност да се търпим един друг, невъзможност да водим разговор – всяка втора реплика се възприема като обида срещу човека, няма сблъсък на тези и мнения, а просто нападки.

„Има тежко озлобление в българското общество. Разбира се, това е свързано с усещане за несправедливост за всеки отделен член. Вече и малките групи, струва ми се, са се разпаднали“, каза той и обясни явлението със социалните медии, даващи 15 минути слава на всеки – и водещи до неговото озлобление на 16-ата минута.

На финала Георги Господинов призова да имаме усещането, че някъде ни наблюдава дете:

„Сякаш сме изгубили всички други корективи и остава единствено това. Ако се чудите дали да направите нещо, или не, недопустимо или допустимо, помислете си, че ви гледате вашето дете. Ние сме адски несправедливи към нашите деца, но поне можем да се учим от тях, те да бъдат корективът. Едно дете, което ни гледа.“