България сама трябва да реши дали да приеме еврото
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0
За 10 г. членство в ЕС България оправда всички очаквания - и в социалната, и в икономическата, и в обществената, и в културната област.
България доказа себе си като достоен член на Европейския съюз и се превърна във важен фактор за целия източно европейски регион. Това заяви Гюнтер Ферхойген миналия петък, който бе у нас по покана на Сдружението на фамилния бизнес. Бившият заместник-председател на Еврокомисията
/2004-2009 г./, който има значима роля в процеса по приемане и интеграция на страната ни в ЕС, сега е съветник на Управителния съвет на Европейския фамилен бизнес /EFB/. "Имах разговори с български семейни фирми. От тях установявам, че до голяма степен очакванията от присъединяването към ЕС са изпълнени. А именно – България е стабилна демокрация и развиваща се икономика", заяви Ферхойген. Според него независимо от трудностите, България постига завидни резултати - ниска безработица, икономически растеж, добро усвояване на парите от еврофондовете. "Вие сте пример за много страни членки. Радвам се, че участвах в преговорите за присъединяването на България, която сега е един от най-стабилните членове на ЕС", каза бившият зам.-шеф на Еврокомисията, който за последно е бил у нас през 2009 г.
Кога ще изравним доходите си с тези в останалите страни от ЕС, готови ли сме за приемане на еврото и ще има ли скоро правителство в Германия - на тези и други въпроси Гюнтер Ферхойген отговори специално за "Стандарт".
- Г-н Ферхойген, казахте много хубави думи за развитието на България от присъединяването през 2007 г. досега. Но преди дни излезе доклад на Евростат, който показва, че Европейският съюз е на две скорости, особено по нивото на заплатите. Кога ще настигнем останалите европейци по доходи?
- Още в началото, когато бе приета България в ЕС, за мен, както и за всички останали бе ясно, че ще има разлика в заплащането. Не може да се очаква, че равното заплащане в ЕС ще бъде постигнато за няколко години. Това ще отнеме десетилетия. Навсякъде в ЕС можем да видим покачване на доходите на всяко ниво. Но това, което се случва и ме изненадва, е, че ножицата между високите и ниските доходи се отваря все повече. Смятам, че ЕС би могъл да направи повече за процеса на изравняване на заплатите в различните нива. Едно от нещата, което ЕС би могъл да направи по-добре, е подпомагане на предприемачите да правят трансграничен бизнес.
- Има ли шанс България да влезе скоро в чакалнята на еврото и в еврозоната?
- Няма две мнения, че България ще приеме еврото. Това е част от договора за присъединяване към ЕС. Въпросът е кога ще стане това. При подготовката за присъединяването бе генерално решено, че всяка страна трябва самостоятелно да реши кога да направи тази стъпка. Вие сами трябва да решите дали да приемете еврото, а не да слушате хора, които не са компетентни за конкретната ситуация и не са запознати с конкретната обстановка. Но вие трябва да сте внимателни в подхода си. Това, което е най-основното за вземане на решение, е да прецените дали сте достатъчно подготвени. Няма нужда България да бърза. Вие трябва да решите дали сте конкурентноспособни да приемете еврото. Защото веднъж приемайки еврото, няма връщане назад. И ако не се чувствате добре в новата ситуация - единственият начин е да се намаляват заплатите и да се увеличат данъците.
- А готова ли е България за приемане на еврото?
- Преди малко обсъждахме конкурентноспособността и ножицата между високите и ниските заплати. Ако сте в състояние, в което има разлика между високо и ниско заплащане, това означава, че може би не сте подготвени и не трябва да бързате.
- По повод Брекзит коментирахте, че е възможен разпад на ЕС. Поддържате ли още това мнение и могат ли Западните Балкани да заменят Великобритания в ЕС?
- Два извода може да се направят от Брекзит. Първият извод е, че за момента никой не се опитва да следва примера на Англия. Може би англичаните направиха нещо, от което всички ние ще се поучим - гласуваха за нещо, за което бяха напълно неподготвени, не знаят последствията от него, не знаят как да го направят, нито кога. Второто, на което трябва да обърнем внимание, е, че в ЕС евроскептиците вече са силна група. И от последните избори става ясно, че влиянието им се засилва. Това е нещо, с което трябва да внимаваме в бъдеще.
- Как ще коментирате ситуацията в Германия?
- Нови избори не са добра опция за Германия, ние нямаме нужда от тях. И ако все пак се вземе решение за провеждането им, това може да е април или май догодина. Още няколко месеца са нужни за съставяне на правителство, което означава август - септември. До тогава германската икономика трябва да се движи. Германия може да го преживее, но Европа - не. С моя добър приятел Жан-Клод Юнкер си говорихме, че следващата година предстои да се случи нещо добро за ЕС, така че не би било добре да има сътресения, особено свързани с Германия. Това, което мога да кажа в заключение, е, че за приятелите на Германия в Еврора и в целия свят, Германия ще бъде в бъдеще по-малко стабилна и по-непредсказуема, отколкото е сега.
Кирил Петков: Довиждане, г-н Пеевски!
Криско: Дани избра нашето семейство - видял е, че ще го...
Революционна промяна: Здравната каса поема биомаркерите за...
Путин заплаши Украйна с масирани удари след атаката с дрон в...
Путин заплаши Украйна с масирани удари след атаката с дрон в...