Стигне ли се дотам премиерът да прави разбор на операция като тази с „бомбата“, значи нещата са много зле

Държавата ни е тотално неподготвена за хибридни заплахи, защото по върховете на управлението й нямат идея за какво става въпрос, пише Труд.

Колосален провал. Така може да се определи това, което стана на летище София в началото на седмицата. Да, видяхме, че МВР има техника и обучени хора, които могат да правят фойерверк. Видяхме и как се уволняват чиновници за секунди - неясно защо. Видяхме и че провалът е на ниво комуникация. Този стрес тест, който се получи, случайно или не показа, че държавата ни е тотално неподготвена за заплахите на модерната напоследък хибридна война.

На срещата на върха на НАТО преди няколко дни (по същото време) генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг очерта новите заплахи за нас, и едни от най-сериозните са точно информационните войни, хибридните атаки.

„Ускоряването на реакцията на нашите сили при хибридни заплахи е част от защитата. Защото при хибридната война се използва заблуда, без време за предупреждение. Друго изискване е по-точен анализ на ситуацията, защото често не е ясно за какъв тип конфликт става дума - дали това е мир, или е война. Диверсията и тайните операции също са част от хибридния начин на водене на война. И не на последно място - кибератаките са част от тази хибридна заплаха“, каза той.

Премиерът Бойко Борисов беше бесен относно... всичко - как се е провела операцията, как е отразявана (в чисто физически смисъл - кой къде е застанал), как е действала клетата пиарка на летището, която беше уволнена. Но стигне ли се до това министър-председателят на една държава да прави разбор на една общо взето рутинна полицейска операция, това означава, че задникът на държавата е лъснал и срамът е голям. Премиерът трябва да е бесен на себе си. Нищо не е наред в системата за сигурност, а да не говорим за непонятните за държавното ни управление хибридни заплахи.

Ето какво се случи на летището. Получен е сигнал за бомба. Обучените кучета намират бус, който се оказва (забележете) на хора, които са познати на полицията. Бус на арменци, които са минали през Турция, паркирали са на терминал 1 и са заминали за Брюксел. Кучетата не грешат - те знаят какво е кокал и какво е барут. При тях няма съмнения има инстинкти. Ако са надушили барут, значи там е имало барут. Кой и къде се провали?

Теза първа - това са обикновени хора, които са отишли да пият бира в Брюксел. Всички са сгрешили и те са чиста вода ненапита. Много вероятно. Тогава шумът, който се вдигна, е несъразмерен към събитието. Това означава, че няма процедури за действие при подобни инциденти. Кой организира щаба, кой излъчва говорителя, каква информация се дава, как се обезпечават пътниците?

Теза втора - тези арменци са мулета, които са пренасяли ценен товар - бомби, примерно. Нюхът на кучетата говори за нещо подобно. Тогава става страшно. Тези хора са минали граница, те са вършили нещо тук нещо нередно. Ако спецслужбите са знаели какво се случва и са ги следили, то тази акция е чудовищен провал, защото е била осветена. Означава, че от службите тече информация, има къртици, които са вдигнали шум и са осветлили операцията. А ако спецслужбите не са знаели, значи сме разграден двор. Тогава май не клетата служителка на летището трябва да бъде уволнена.

Теза трета - това е стрес тест, с който някакви злосторници са решили да проверят как действат нашите служби. Те видяха и ние видяхме.

Какво щеше да стане, ако целият микробус беше натъпкан с експлозиви? Кой определя зоната за сигурност? Как се определя тя? Всичко това е отговорност и в правомощията на полицията - МВР. Но тук можем да поставим много ниска оценка.

Кой работи с медиите? Не е ли пресцентърът на МВР? Има ли оперативен план за кризисен пиар? Кой е на терен, на коя минута, къде се формира полевият пресцентър, кой дава инструкциите за мерки за безопасност на медиите, кой им казва какво „да“ и какво „не“? Има ли процедура кога какво съобщение да се пуска? Как се комуникира с другите организации, институции? Ако това събитие се случва на летище София, кой от пиарите е доминиращ?

Още по-важен въпрос: Кой работи с хората? Не трябва ли пак да е дирекцията за връзки с обществеността на МВР водеща? Къде да отидат пътниците, как да се действа, ако има бременни жени, болни, деца? А ако имаше проливен дъжд? Кой поема отговорността за моралните и материалните щети на жертвите, каквито се оказаха част от клиентите на летището?

Мога да задавам въпроси до утре дори само на това базисно ниво, но отговорите само ни водят към по-голямата беда. Приемаме ли насериозно в България опасността от тероризъм?

Вместо да си вади поуки, както казва премиерът, е хубаво да вземем мерки. Честно казано, май трябва да се започне от нулата, особено що се касае до хибридните заплахи и тероризма.

Ако се разходите из силовите министерства, ще установите, че дирекциите за връзки с обществеността са оставени на инхалация. У нас политиците изначално смятат, че един експерт, съветник или както там си го наричат, по връзки с обществеността трябва да бъде куче пазач - „журналята - далече“, „карайте им се за написаното“, „нахранете ги“, „никой друг да не говори“. Нека някой да ми посочи например кой генерал от армията е дал за последно интервю. Кой шеф на РДВР е дал за последно интервю? Може ли някой журналист, пък и не-журналист да получи адекватна информация на тактическо ниво - примерно да намери говорител на някое РДВР?

Информационната война, която е част от хибридните заплахи, е сериозна и деликатна материя, която не може да се поверява на един човек, още повече да е някакво сукалче от студентската скамейка, човек на изкуството или просто канцеларски плъх. Ако имаха идея как лесно могат да ни навредят, щяха много бързо да се организират, за да създадат нова система за национална сигурност, за каквато им се говори и от НАТО, и от ЕС. Особено в МВР и МО трябва да се изградят тотално нови звена, които са свързани с тези заплахи. Никой няма да тръгне с 200-хилядна войска и с манлихери да стреля по нас, но дори с една психологическа операция, с един атентат може да се нанесат щети, които да ни върнат с години назад. Доказа го трагикомедията, която се разигра на летище София.