България и Македония са единствените европейски съседни държави, които не са свързани нито с магистрала, нито с влак, нито със самолет.

За сметка на това двете столици са излъчили десетки президенти, премиери и министри, които са обещали хиляди пъти през последните 30 години, че за тях инфраструктурата е приоритет, пише БГНЕС.

В инфраструктурно отношение двете държави имат и нещо още по-оригинално. Напълно изграден Граничен пункт, през който минаваш… без никакъв контрол. Там няма дори поседнал полицай, който с досада да Ви махне да продължавате без да спирате.

На ГКПП „Клепало“, край Берово, /Кресна от българска страна – бел.ред./ е така, защото от 20 години от македонска страна е изграден ГКПП с цялата необходима инфраструктура – гишета за проверка на документи, митнически пункт, място за преминаване на тежкотоварни камиони, огромен паркинг, магазини, но от българска страна има само една … гола поляна.

Екипът на агенцията минава “държавната граница” няколко пъти и в двете посоки, без някой да разбере.

Времето е спряло и на друг ГКПП на българо-македонската граница – Логодаж, където цари 30-годишна разруха. Той “се ремонтира” за осми път през последните 28 г. …

Тези дни, без никакво притеснение официалните власти в София съобщиха, че през следващите 5 г. “ще решат дали да построят “Клепало” или да ремонтират “Логодаж”.

В същото време и Македония, и Албания, които не са членове на Европейския съюз и не получават щедри евросредства по оперативна програма „Транспорт“, постигнаха сериозен напредък, изграждайки магистрали в едни доста сложни условия. Всеки, който е пътувал на Запад по посока Дуръс, споделя добрите си впечатления от добре уредените и поддържани пътища. А, Косово, което е държава на само 10 г. построи магистрала до македонската граница през изключително трудно дефиле… За магистралата свързваща Белград с Атина и минаваща през Македония, ще припомним, че съществува от десетилетия.

През 2019 г. Коридор №8 се равнява на Коридор 0. Интересно, защо това не пречи на нито един “патриот” и от двете страни на границата. Всяка граница разделя, но тази малтретира, унижава и разкрива престъпното отношение на няколко генерации политици, в условията на демокрация… Въпросът е в името на какво? Безхаберие? Със сигурност не! Липса на средства? Категорично Не!

И тук стигаме до трагичното заключение: Тук е така, защото “най-братските народи” трябва да живеят “най-разделено”.