Сред тях са най-дългата мартеница, непубликувана кръстословица, стоене на брадичка

България присъства с 50 рекорда в Гинес. Това показа проверка, направена от „Телеграф“, позовавайки се на данни на пресбюрото на организацията.

Постиженията са в различни дисциплини, като най-важното е те да са безспорни, точни и доказани.

Рекордите

Със златни букви и най-старият рекорд е дело на лекоатлетката ни Стефка Костадинова за най-висок скок на височина за жени - 2,09 метра. Това се случва на Световното първенство по лека атлетика през 1987 г. на 30 август в Рим, Италия. До нея се нарежда Радостин Кръстев, който успява да преплува 500 м в ледени води за 5 минути и 36 секунди и 49 стотни по време на Петото световно първенство по плуване в ледени води в Самоен, Франция на 13 януари 2023 г. Петър Стойчев пък е мъжът, спечелил най-много световни купи по плуване – 6. Наскоро и още един наш състезател във водните спортове записа името си сред рекордьорите. На 13 януари миналата година Радостин Кръстев направи най-бързото плуване в ледени води на 500 м. Резултатът му в Самое, Франция, е 5 минути, 36 секунди и 49 стотни. Великият Йордан Йовчев е единственият гимнастик, участвал на 6 последователни олимпиади в периода 1992 - 2012 г. Отбелязан е и световният рекорд на Мария Гроздева на пистолет на 25 м жени (60 изстрела) от април 2005 г. в Южна Корея. Петя Неделчева остава в историята като участник в най-дългото разиграване в официален мач по бадминтон.

Иванка Иванова пък е носителят на рекорда за най-много прически - 330, оформени за осем часа. Постижението е поставено на 4 декември 2016 г. в град Пазарджик. Сред търсените признания е това за най-голямата непубликувана кръстословица. Тя съдържа 93 769 термина и е създадена от Христо Йоницов, проверена е в София на 3 юни 2014 г.

Най-сладкият рекорд пък е този за най-голяма мозайка на лого на бонбони. Нейните размери са почти 50 квадратни метра - 49,59. Тя е създадена от Mars Incorporated в София. Рекордът е потвърден на 29 септември 2017 г. Наред с успехите спортът ни попада в прочутия справочник и с някои поражения. Така например женският ни отбор по хокей на лед е регистрирал най-резултатната загуба в международен мач. На 6 септември 2008 г. нашите губят със съкрушителното 82-0 от състава на Словакия в предолимпийска квалификация, играна в Лиепая (Латвия).

Варна

Сред родните постижения, включени в „Гинес“, има и цяла поредица варненски, които все още са ненадминати. Един от тях е от 2017 година, когато през април 4000 варненски студенти от Медицинския университет в града направиха най-голямата човешка ДНК спирала. Мащабното събитие на Южния плаж събра кандидатвисшисти от 44 държави, облечени с разноцветни тениски и шапки. И България „отмъкна“ рекорда на Турция, който беше поставен 3 години по-рано.

Варна се свързва и с най-дългата застрахователна полица в света. Правният документ е с размери 9 на 6 метра.

Рекордът за най-много предлагани коктейли в заведение пък се държи от варненеца Пенчо Пенчев. През 2014 г. в бара му в морската столица дойде съдия на „Гинес“, за да удостовери, че в него се предлагат 2014 коктейла. Така Пенчев получи за четвърти път сертификат „Официално удивителен“ (от девиза на Гинес - Оffiсiаllу аmаzing).

Варненецът Георги Георгиев, който преди повече от 40 години емигрира в Канада, е създател на най-бързите велосипеди в света Varna Tempest.

Да пребориш рекорд на „Гинес“, при това с резултат, 10 пъти по-голям от досегашното най-добро постижение в света. Направиха го 545 български служители на мултинационална компания, които сътвориха контурна бутилка от 72 933 празни шишета от продукти на марката. Гигантската картина беше изградена в курорта Камчия през март 2017 година на площ от 250 квадратни метра, тежеше приблизително 19 тона и съдържаше думата „БЪЛГАРИЯ", изписана с нея.

644 табладжии на 322 дъски сътвориха рекорд на най-много играещи табла на едно място. Рекордът беше поставен през юли 2016 година в курорта Албена, а участие в едночасовата игра за „Гинес“ взеха и варненци.

В рекордите на „Гинес“ фигурира и една варненска снаха. Олимпийската ни шампионка Румяна Нейкова държи дългогодишен рекорд, след като на 21 септември 2002 г. в Севиля, Испания, постави рекорд на Световния шампионат по гребане. В състезанието на единичен скул тя завърши с време от 7 минути, 7 секунди и 71 стотни – постижение, което до момента не е подобрено. Последният варненски рекорд, признат от „Гинес“, е най-голямата сграда на дентална клиника във форма на буквата D.

Двойно

Само за четири години 29-годишният русенец Теодор Цветков успява да постави не един, а цели два рекорда. Първият е от 2018 г., когато спортистът преплува 10 километра за време от 5 часа и 13 минути, а вторият – от 2022 г., и е за продължително плуване. Тогава Теодор направи 71-часов маратон в езерото в лесопарка „Липник“ край Русе, като излизаше от водата само за секунди, за да му направят лекарите бърз преглед и за да да приема течности и хранителни добавки. Единствено времето не му позволи да плува точно три денонощия, както бе обявено предварително.

„Реших да послушам екипа си, иначе щях да си направя тези 72 часа, колкото и да беше силна бурята. Но беше опасно за каякарите, те гребат с карбонови гребла и можеше да привлекат гръмотевица. Можех и сам да продължа, без каякарите, както сме го правили и на други събития, но този път реших да чуя какви ми говорят. Притеснявах се не за мен, а за момчетата“, каза тогава Теодор. Първото постижение за продължително плуване е на олимпийския шампион Мартен ван дер Вейден, който е плувал без прекъсване 55 часа, а вторият – на Сара Томас, преплувала 210 километра за 54 часа.

Традиция

12-метрова българска мартеница заема подобаващо място сред общо 50-те родни уникални постижения в Книгата на рекордите на Гинес. Лена Динчева от Стара Загора е неин автор. Тя сътворява своя червено-бял шедьовър, наречен „Молебен за здраве и благополучие“, за около 170 дни. Изработването ѝ започва през лятото на 2001 година и за нея отиват 60 кг прежда. Тогава има случаи, в които жената работи по 16-17 часа в денонощието. Чевръстата българка съвсем сама изплита 1114 метра плат. 793 600 бримки нанизва с игла, превърта 868 000 движения „ляво-дясно“. „4960 м връв съм усукала на ръка – кожата на пръстите ми беше претрита. По 80 см са бялата и червените върви – общо метър и шейсет. Аз нямам такъв обхват на ръцете, налагаше се да затискам с един кристален пепелник, за да се справя“, спомня си жената със златни ръце и желязна воля. „Беше геройство, честна дума. Облякох 6200 чашки като камбанки. Много исках да са 8000 – на колкото години е градът ни, но толкова успях да насмогна“, сподели тя. Освен официални сертификати от „Гинес“ заралийката получава и благодарствено писмо лично от английската кралица Елизабет.

Човекът амфибия, който така и не „доплува“ до рекордите

Яне Петков, известен като Човека амфибия, подобри куп интересни рекорди по плуване, но така и не „доплува“ до рекордите. Той учуди света за последно на 24 юли 2018 година, след като преплува 3380 метра в Охридското езеро в Република Северна Македония, пъхнат в чувал с вързани ръце и крака. Успя да подобри постижението на индиеца Гопал Карди, което беше 3071 метра. Километър и 50 метра пък той измина в басейн за час и 12 минути плуване, пъхнат отново в чувал. Това постижение направи на 6 септември 2016 година. Тогава той беше категоричен, че е поставил рекорд на “Гинес” за най-дълго плуване в басейн, като е бил в чувал със завързани ръце и крака. Един от рекордите му беше заснет с видеокамера, запис и протокол бяха изпратени в “Гинес”, но не признаха постижението му, тъй като не са имали техен представител на събитието. Петков за първи път плува в басейн, вързан в чувал. Първия път го направи през 2011 година, но в язовир „Кърджали”, а две години по-късно - в Охридското езеро в Северна Македония.

Сатовча атакува признание с над 1300 чешми

Община Сатовча ще атакува световните рекорди на “Гинес” с над 1300 чешми. За целта ще извикат съдия, за да кандидатстват повторно за сертифициране на световен рекорд за наличието на най-голям брой чешми за обществено ползване на територия от 332,6 кв. километра. Решението е на общинския съвет и е на основание Закона за местното самоуправление и местната администрация. Съветниците дадоха съгласие кметът д-р Арбен Мименов да организира наемането на съдия от световните рекорди на “Гинес”. Средствата, необходими за изпълнението на кандидатурата, ще бъдат осигурени от общинския бюджет.