Институционална обединеност, синхрон и координация на дейностите между всички институции, ангажирани с провеждане на ефективна борба с популацията на насекоми, е най-устойчивият резултат от съвместен българо-румънски проект.

Това каза днес Пламен Стоилов, кмет на Община Русе и председател на Управителния съвет на Асоциацията на дунавските общини „Дунав“, във връзка с приключването на проект „Разработване и приемане на съвместно институционализирано партньорство за управление на риска от прекомерна популация на насекоми, кои то засягат общественото здраве и безопасност в рамките на трансграничния регион Румъния-България“.

По време на заключителната конференция, която се проведе днес в гр. Русе, бе подписано Рамково споразумение за създаване на институционализирано партньорство за управление на риска от прекомерното разпространение на насекоми в трансграничния регион Румъния-България между Асоциацията на дунавските общини „Дунав“ (България) и Фондация „Жива природа“ (Румъния).

Към споразумението официално се присъедини Министерството на околната среда и водите (МОСВ), чрез писмо за подкрепа от зам.-министър Красимир Живков. Той подчерта, че като отговорна институция по изпълнение на политиките по околна среда, МОСВ ще оказва подкрепа на дунавските общини при водената от тях политика.

В събитието взеха участие кметове на дунавски общини и представители на областни администрации, които станаха част от партньорството.

Целта на Рамковото споразумение е координирано и ефективно управление на риска от прекомерното разпространение на насекоми в трансграничния регион Румъния-България. Около тази цел се обединиха компетентните институции, ангажирани в борбата с насекоми от трансграничния регион. За първи път те разполагат със съвместен българско-румънски документ за осъществяване на ефективно партньорство - Стратегия за контрол на популацията на насекоми, която е с времеви хоризонт до 2030 г.

В нея са включени всички мнения, идеи, предложения и препоръки от проведените 14 кръгли маси в България и Румъния: в Русе, Силистра, Плевен, Видин, Констанца, Кълъраш, Гюргево, Крайова и Дробета-Турну Северин. Повече от 500 представители на заинтересованите страни - местни и регионални власти, регионални здравни инспекции (РЗИ) в България и санитарни и ветеринарни служби в Румъния, научни институти, граждански организации, асоциации на бизнеси и бизнеси в областта на дезинсекцията участваха в обществените консултации в рамките на Про екта.

Чрез първата по рода си българо-румънска географска информационна система се осигурява съвременен инструмент, който да подпомага работата на институциите от двете страни на Дунав. Тя обхваща територията на целия трансграничен регион. Системата съдържа и визуализира общогеографски и тематични данни за територията като видове водоеми, растителност, ареали на разпространение на видовете насекоми и др. Информацията от базата данни позволява точно да се определят зоните, подлежащи на третиране със съответните агенти. За зоните м огат да се въвеждат данни за всички провеждани мероприятия с детайли по отношение на агенти, количества, способи, срокове, потенциални опасности, причинени от третирането, график за извършване и отговорни лица.

Администрациите на 76 български общини и 16 общини, 20 града и 520 комуни в Румъния имат достъп до базата данни за всички провеждани мероприятия с детайли по отношение на агенти, количества, способи, срокове, потенциални опасности, причинени от третирането, график за извършване и отговорни лица.

Съвместната система подпомага потребителите да виждат границите на всички обособени рискови зони, да планират дезинсекционните дейности и да ги координират със съседите си, да проследяват начина, по който те се третират и да се информират относно действията на всички компетентни институции.

За решаването на толкова остър проблем, с висока обществена значимост, единственото ефективно решение е използването на съвременни, иновативни и авангардни модели за управление на процеса, каквато е ГИС, благодарение на които да се планират и провеждат координирани, стратегически очертани и превантивни политики, а не ежегодни, скъпоструващи, реактивни действия.