Знаете ли колко години сме пътували с Райна (бел. ред. – съпругата му) пеша през всичките места на България – планини, реки, езера, полета. Къде ли не сме спали с нашата раница. Уви, сега не можем да се движим, но оттогава усещаме тази невероятна сила на природата в България.

Тук е Раят на рая! Обаче точно тук, в райския кът се въдят дяволите. На такова малко и прекрасно място се вижда как много драстично влиза в лошото. След като получих онова ударче – инсулта, вече разглеждам Доброто и Лошото с една много приятна мярка – Смирение“, казва Йосиф Сърчаджиев пред Елена Кръстева в интервю за „Монитор“.Актьорът споделя, че ужким е смирен, но от време на време става звяр, зъл до степен, че „от него може да се запали огън в света“:

„Мъчно е, но продължаваме нататък. Така трябва да продължаваме в България – с надежда, че доброто става. Мръсотията продължава със същата сила, но не е толкова страшно. Особено когато има театър – за житейския театър говоря. Той е с много чупки и като имаш толкова чупки, Злото го приемаш донякъде.“ От няколко години Йосиф Сърчаджиев и съпругата му са се оттеглили в ловешкото село Кирчево. На въпрос откъде идва влечението му към тези отшелничества, актьорът отвръща: „Винаги съм бил близо до природата.

В момента съм в двора, копаем [с Райна], за да направим нови асми – от сорта „Болгар“, който вече рядко се среща в България. Сега в почивката си пия бирата. Слънцето е изумително, пролетно, с много цветове наоколо в двора. Жълто, лилаво, бяло, зелено! Красота!“ В това село Сърчаджиев се чувства като в райската градина: „Където се установим с Райна, все правим нова къща.

За всичките ни години сме сменили девет. Малка ни е къщичката, с един етаж, с двора. Обаче вътре е рай. Рая го правят хората, а не ангелите… Сутрин пее славеят. Мъжки, разбира се, защото те са красивите. Не говоря на растенията. Мълча, защото ме е страх от тяхното говорене. Те имат невероятна сила, могат да ти направят добро, но повече лошо, ако не си се отнесъл към тях добре. И със страхопочитание се отнасям. В кръвта ми е да общувам с природата – от дядовци и баби.“

Актьорът твърди, че здравите основи на къщата и семейството идват от Вярата – „вярата, че дори когато си бягал от връзката в едно семейство, пак вярата може да оправи нещата“. Онова, което правят със съпругата си в село Кирчево, за Сърчаджиев е училище. А учителите за него са най-красивото нещо в живота на човека, особено когато е млад. Истинските сред тях, „цветните, силните“, имат ореол и пред тях трябва да се кланяме. Актьорът е щастлив от учителите, които е срещал.

Един от тях е Леон Даниел, „голямо същество, до ден-днешен много ми помага, но не само той. Апостол Карамитев също, той ми е дал първите наченки в професията и не само там, а и в живота…“. Сърчаджиев понякога се „отбива“ и до града, основно заради театъра. Най-новата му работа като режисьор е спектакълът „Госпожица Юлия“ от Стриндберг, на сцената на Театър „199“, с Калин Врачански, Йоана Буковска и Мира Върбанова. Но Сърчаджиев признава, че в момента не му се гледа нито кино, нито театър, вълнуват го единствено новините. А те му говорят за страх:

„Страхът идва към нашия цвят тук – не искам той да стане сив, черен, безцветен. Това е много опасно. Не понасям разбиването на тази красота на духа. Като гледате български народен танц, кукерите, радвате се на красотата на губерите, на чорапите от вълна…, представяте ли си над тях да се спусне фередже? Това е ужасно за моя свят. Иначе Европа се отнася много зле към другия свят, не знае как да реагира. Страх! Германците се отнасят към арабската инвазия като към деца. Ужасно е. Правят го от комплекса си за вина заради Хитлер. Но не забравяйте, че има добри неща в света. И в България също! Има тъпотия, тъпотия, тъпотия, но има и страхотни открития и полет на духа!“